Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 222

Крис Бънч

Първата ми задача беше да се погрижа за пълната сигурност на новата квартира на ясновидеца Тенедос. Сградата се оказа точно такава, каквато я описа Търбъри — четириетажна кръгла кула с ров около нея и неголяма стена. Беше стояла неизползвана много години и първата ми работа беше да се почисти. Като последна служба при Шлемовете възложих тази задача на ескадрона си. Сребърните кентаври завиха недоволно, че ги правят на слугини, когато им раздадох метлите и парцалите и наредих да чистят, докато не лъсне като шлемовете им. Въздържах се да призная, че това е на ръба на войнските им възможности.

Малко съжалих, че толкова кавалерски бях отстъпил легат Йонджи на приятелката на Маран. Той и приятелите му щяха да са ми от голяма полза, но вече бях дал думата си. Като помислих за Амиел, лицето и тялото на Маран изригнаха в ума ми и се отнесох. Но скоро се съвзех и си рекох, дано да си лежи мързеливо и да трупа тен на яхтата на мъжа си. Много идиотски, също така, си пожелах да я кара целомъдрено, а мъжът й да е хванал остро хронично заболяване на интимните части.

Върнах насила мисълта си към задачата с пазенето на Тенедос. Искаше ми се Пиконосците да пристигнат час по-скоро — смятах да ги включа до един в личната охрана на ясновидеца.

Най-доброто, което можех да направя в момента, бе да избирам хора от частите около столицата. Не взимах доброволци по очевидни причини и ги назначавах на караул по случаен принцип. Дори между тях да имаше товиети, а допусках, че има, нямаше да им остане достатъчно време да замислят нападение и тъй като ги размествах в екипите, шансът в един пост да се съберат само конспиратори беше минимален. Освен това всеки ден ги поставях на пост на различни места, а веднъж седмично ги връщах в частите и ги заменях с нови.

За старши подофицери използвах Карджан и другите сержанти, които бях откраднал от Шлемовете. Карджан, въпреки че ми мяташе мрачни погледи от време на време, се доказа като великолепен командир и постепенно започнах все повече да завися от него.

Но всичко това не беше повече от намазването на драскотина с мехлем, докато кръвта на ранения изтича от сто рани. Чудех се какво ще стане и дали някога безредиците в Никиас ще се прекратят окончателно.

Кутулу също беше зачислен към Тенедос и донесе със себе си сандъците с изписаните картончета. Доведе си и помощници.

Не знам какво точно му беше възложил Тенедос, но когато го попитах дали може да ми заеме от хората си, за да учат пазачите ми на тънкото изкуство на сигурността, ми се сопна, че не можел — мятал въдицата за много по-голяма риба.