Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 221

— Магьосник Тенедос, може ли да се разчита на този човек?

— Абсолютно, сър.

— Сетих се за времето, когато бях младши офицер, колко адски трудно беше да направиш каквото и да било, ако не съвпада с интересите на началниците ти. Най-лесното решение би било да ви повиша, капитан а̀ Симабю. Също както би било по-лесно и за вас, чародею, ако получите чин генерал примерно. Но не съм готов за това, поне засега. Генерал Търбъри, когато съставите заповедта за чародея Тенедос, моля ви включете и името на капитана.

— Вие, сър — обърна се той към мен, — вече сте овластен да правите всичко, което сметнете за необходимо не само за да се спаси Нуманция, ни и да опазите нашия чародей жив.

— Да, сър. Благодаря, сър — ударих се с юмрук в гърдите.

— Това е всичко — заяви генерал Протогенес. — Сигурен съм, че ще поддържаме почти ежедневен контакт. Е, поставихме си задача. Време е да действаме.

— Благодаря ви, сър — казах, след като двамата с Тенедос напуснахме палатата.

— Не знам дали не сгреших, като те помолих да присъстваш на това заседание. Направих го не само защото исках да споделиш високата чест, но и защото в бъдеще ще ми трябва трезвият ти ум.

— Защо да сте сгрешили?

— Ами, сега излиза, че съм си взел гувернантка. Хм.

Изсмях се и го попитах:

— Сър. Мнението ви. Всичко това ще помогне ли?

Тенедос помисли продължително, преди да отговори.

— Не знам. Генералите определено казаха каквото трябваше и уж ми дадоха пълна власт. Но те са толкова част от системата, колкото и Властта на Десетимата. Издигнали са се под нея, тъй че не съм сигурен дали ще могат да поставят под съмнение нещата толкова дълбоко, колкото трябва.

— Забелязах, че не споменахте, че Властта на Десетимата трябва да бъде сменена.

— Разбира се, че не — изсумтя Тенедос. — Може да съм луд… но все пак не съм глупак.

След три часа пристигна пратеник от Военната палата и ни донесе, че „въпросните заповеди“ са изпратени и че „Таулър“ и още шест бързи транспортни кораба са реквизирани за „специални задачи“.

Вече можехме само да чакаме, докато пристигнат някакви истински войници, за да предприемем следващата стъпка: да влезем в катакомбите на товиетите и да ги изловим за ушите.

На домин Леар никак не му хареса, когато му съобщих за новото си назначение. Каза, че разчитал на мен да помогна да се преустрои дивизионът, и почти го съжалих. Но за какво по дяволите си мислеше, че са му дадени офицерските знаци — да впечатлява другите оризови плантатори на официалните балове може би? Сигурен съм, че още повече не му хареса, когато казах, че му взимам някои подофицери. В очите ми Златните шлемове можеше и да изглеждат безполезни, но все пак си бях набелязал няколко души като мъже, които могат да вършат работа.

Първият, след ескадронен сержант Карджан, беше легат Петри естествено. Изръмжа ми, че не се бил записал в армията, за да става ченге, но когато му обясних колко е важно и да не би да предпочита да учи бойците си защо трябва да лъскат вътрешността на шлема, преди да излязат на парад, се предаде.

С голяма радост смених парадната униформа с по-просто бойно снаряжение — шлем с къс гребен, предпазител за носа и набузници; плетена ризница над широката копринена блуза; тесни панталони, ботуши с шпори и пелерина. Вместо щит надянах на левия подлакътник стоманен предпазител. Зарязах обичайната кавалерийска пика и сабята и си взех обикновен прав меч в предпочитания от мен стил и кама, по-къса от онази, с която се дуелирах с Мейлбранч, а на седлото окачих къс лък и колчан със стрели.