Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 220

Протогенес кимна — като огромен мъдър мечок.

— Да. Не обичам мигновените решения. Страх ме е, че често се основават на повика на сърцето. Но чувствам, че магьосникът казва нещо много близо до истината. Генерал Търбъри. Ще изпълним съветите му.

Тенедос се усмихна съвсем леко, но вече си бях създал впечатление за него и долових, че е обзет от искрена радост.

— Освен това — продължи Протогенес — имам чувството, че този оракул, все едно дали използва магическо прозрение, или просто здрав разум, ни дава по-мъдри съвети от всички в командния щаб.

— Магьоснико, искам да се откажете от задълженията си като преподавател в лицея и да минете на пряко подчинение на мен и генерал Търбъри — обърна се той към Тенедос. — Не зная как би могъл да се нарече такъв пост, но ще ви дам всички пълномощия, писмено, да правите каквото намерите за необходимо, и като казвам всичко, имам предвид всичко. Само една услуга, ако обичате: преди да започнете да размествате насам-натам проклетата ми армия, бъдете добър поне да ни уведомявате — изсмя се, но смехът му беше някак сух. — Не знам за какво друго трябва да се разпоредя, но съм убеден, че с времето ще има промени. Е, ще ни служите ли, сър?

Тенедос стана.

— За мен не може да има по-голямо удоволствие или чест, сър, от това да служа на вас… и на цяла Нуманция.

— Добре. Нещо друго трябва ли ви?

— Да — отвърна Тенедос. — Бих искал капитан а̀ Симабю да бъде освободен от дивизиона му и да бъде зачислен при мен.

— Готово. Капитане, имате ли нужда от нещо.

— Не, сър — после помислих. — Всъщност по-скоро да, сър. Не за мен, а за ясновидеца.

Тенедос се намръщи, но аз продължих:

— Сър, служил съм на подчинение на чародея повече от две години и смятам, че е велик човек. Предполагам, че не трябваше да казвам това пред него, защото излиза, че му се натягам. Но е самата истина. Той обаче има един ужасен недостатък. Така и не може да разбере кога е в опасност, а в този момент съм уверен, че е в най-голяма опасност за живота си, толкова голяма, колкото е и за цяла Нуманция.

Не знам откъде ми дойдоха тези думи — общо взето не съм много надарен с речовитост. Но този път потекоха леко.

— Струва ми се, че разсъжденията ви са разумни — каза Търбъри. — И какво предлагате да направим?

— Заповядайте му да си намери безопасна квартира, сър. В момента са нужни само един-двама товиети, да се промъкнат през нощта и… — и млъкнах.

— Капитанът преувеличава — намеси се Тенедос. — Сигурен съм, че магията ми ще ме опази — щях да отговоря, че поне два пъти не беше успял да предвиди действията на Так, но си задържах устата затворена.

— Съветът ви е великолепен — каза Търбъри. — Случайно разполагаме точно с такова място, няма и на половин миля от тази палата. Използваше се за приютяване на заложници, пленници по-скоро, и по тази причина може лесно да се охранява. Магьосник Тенедос, заповядвам ви да се преместите в това жилище.

— Слушам, сър.

Протогенес ме гледаше съсредоточено.