Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 219

— Имате предвид граничните гарнизони — каза Търбъри.

— Точно така. Изтеглете дивизиона на капитан а̀ Симабю, Ърейските пиконосци, плюс другите две ърейски части…

— Дванадесети тежка кавалерия и Десети хусарски — подхвърлих аз.

— Изтеглете ги тук, и то веднага. Мобилизирайте най-бързите кораби и колкото се може по-скоро се разпоредете да отплават на юг. Ако бях на ваше място, сър, щях да изпратя тази заповед до един час. Щях освен това да доведа тук десетте най-добри дивизиона в страната и да ги скрия извън града в случай, че положението се влоши.

— Това ще остави границите ни незащитени — възрази Протогенес.

— Какво значение има един пръст, ръка, крак, ако може да бъде пронизано сърцето? — отвърна разгорещено Тенедос. — Когато сегашното критично положение свърши, дори да стане най-лошото, ще можем да си върнем границите. Но ако Никиас изпадне в хаос… все едно че сте отстъпили онези земи на аким Фергана и другите разбойници. По-лошо няма да стане.

— Още нещо, което трябва да се направи незабавно, макар че може да се окаже прекалено късно — Тенедос се разгорещяваше още повече. — Всички хранителни припаси трябва да се конфискуват и съберат на едно място, където да се охраняват добре. Можем да ударим тълпата в стомаха, ако бъде принудена да се обърне към нас за храна. Трябва да изпратим също така части за събиране на храна и фураж в околните райони и да известим всички градове по течението на реката, че сме готови да заплатим за всякакви хранителни продукти, които докарат, в злато, стига да ги доставят на законните власти. Ако крадливите търговци се опитат да се облагодетелстват, просто ще конфискуваме стоката. Хората, които са с нас, трябва да бъдат хранени. Само така ще стоят твърдо зад нас.

— Строги мерки предлагате, да — каза Търбъри. — Но все пак…

— Сър — прекъсна го Тенедос. — Тези мерки просто трябва да се приложат. Ние служим на Нуманция. Сега е моментът да й служим добре, а не с полумерки или да стоим в пълно бездействие.

Знаеше кога да замълчи и тишината се проточи дълго. Не смеех да помръдна, едва дишах от страх да не разваля настроението, което бе създал.

— Генерале — обърна се Търбъри към началника си, — това, което казва чародеят, изобщо не е нова информация за нас.

— Не е, по дяволите — изсумтя Протогенес. — Но нямаше нужда да звучи толкова ликуващо проклетникът! — говореха си, все едно че двамата с Тенедос ни нямаше в стаята.

— Времената са сурови, както каза той — продължи Търбъри. — Склонен съм да изпълним съветите му. В края на краищата Властта на Десетимата рядко проявява интерес как точно разместваме войските, стига да ги пазим добре.