Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 218

Разбрах я след няколко секунди, от устата на генерал Търбъри.

— Това, което предстои да обсъдим, трябва да остане поверително. Ако това условие не е приемливо за вас двамата, значи нямаме повече обща работа. Откровено казано, единствената причина да се решим на тази среща са много добрите отзиви на определени благонадеждни старши офицери, които са впечатлени от вашата работа в лицея и говорят за вашия такт, сдържаност и съобразителност.

Погледнах към Тенедос за наставление.

— Смятам, че мога да говоря не само от свое име, но и от името на капитан а̀ Симабю — заяви той. — Имате нашите клетви пред който бог пожелаете, че това, което се каже тук, няма да бъде повторено никъде, освен ако вие не разрешите.

Двамата генерали се спогледаха, сякаш изпитваха неохота да започнат. Накрая Търбъри стана и закрачи из стаята.

— Нашите държавни водачи, Властта на Десетимата — почна той, — изглежда, смятат, че тази… неприятност ще свърши бързо и не изисква повече мерки от тези, които вече предприеха. Надявам се да са прави, както и генерал Протогенес.

— Разбира се — изръмжа старият генерал. — Проклет да съм, ако си мисля, че началниците ни не държат нещата в ръцете си.

— Но аз съм на мнение, че е възможно да са сложили всичките си стрели в един колчан — продължи Търбъри. — Вие ни предложихте фактите, сър. Сега ви моля за мнението ви и за искрената ви преценка на заплахата.

Тенедос си пое дъх.

— Добре. Зная, че ще ви шокирам. Но както казахте сам, тази среща е поверителна и бих желал вие също да спазвате това условие.

— Накратко, товиетите са само един симптом на това, което става — продължи той. — Страната е пред пълен разгром, населението ни блуждае без посока. Властта на Десетимата не управлява нито мъдро, нито добре, и докато се ослушват, засмукват със себе си всички останали институции в тресавището.

— Много сурови думи, сър.

— Сурови са, да. Но и дните са сурови. Отдавна мина времето за игрички на сърчица и цветенца около един гаден проблем — отвърна Тенедос.

— Продължете. — Търбъри слушаше напрегнато. Генерал Протогенес изглеждаше много смутен.

— Прибавете към всичко това и товиетите, които се финансират от Чардън Шир. Не знам какви други неприятности е причинил, но допускам, че агентите му се опитват да предизвикат из цяла Нуманция колкото може повече бели.

— Какъвто бащата, такъв и синът — избоботи старият генерал. — Старият Шир също беше голям гадняр.

— Но Чардън е по-лош — каза Търбъри. — Защото има мозък в главата, нещо, без което, за щастие, баща му — за щастие на Нуманция и на мира — успя да преживее.

— Не съм сигурен — продължи той, — че положението е чак толкова сериозно, колкото го описвате, чародею. Тъй че позволете ми да ви попитам какво според вас трябва да се направи?

— Обявете комендантски час — отвърна директно Тенедос.

— Това не можем да направим — каза Протогенес. — Това е прерогатив на Властта на Десетимата.

— Пречи ли нещо да направите всичко, освен самата декларация? — попита Тенедос. — Под това имам предвид веднага да мобилизирате армията. Поставяте по улиците малки патрули под командата на опитни в боя офицери. Изваждате хората от казармите, сър. Поставяте ги като подкрепления към постовете на градската стража. Хората вече се боят от най-лошото, така че като се видят армейски части из града, готови за действие, това ще вдъхне спокойствие у верните на властта и може би ще принуди престъпниците да премислят. Но… но понякога да се покаже сила не е достатъчно. Това няма да е всичко. Трябва… господа, вие трябва да укрепите армията, тук в Нуманция, и трябва да я укрепите с най-добрите.