Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 217

Беше служил във всички провинции на Нуманция, във всякакви дребни сражения и малки войни, от Пограничните земи до войнстващите пирати по Външните острови и до буйстващите диваци в планинските джунгли на Изтока.

Издигането му до върха се бе ускорило, след като се бе запознал с Ричин Търбъри, когато поел командването на един дивизион в Пограничните земи. Протогенес пръв щеше да признае най-чистосърдечно, че не притежава хитрост и такт — след като врагът е открит, заповядваше да надуят тръбите и: вадете сабите и хайде напред в атака, храбри мои момци.

Търбъри беше по-хитър, а и изглеждаше такъв; никога не атакуваше фронтално, никога не поемаше риска да претърпи тежки поражения, след като може да обходи противника във фланг, да маневрира и да върне бойците си живи и здрави. Беше близо на петдесет, двайсетина години по-млад от Протогенес. Беше по-слаб, пооплешивял, с тясно лице и погледът му като че ли можеше да разкрие и най-съкровената ти тайна.

Двамата се бяха оказали идеален екип и бяха завързали здраво приятелство. Когато издигнали Протогенес в командния състав, Търбъри бил повишен за домин и му дали дивизион на границата между Кальо и Дара. Беше си спечелил слава не само с това, че запазил мира между двете провинции, но и защото водил дръзки излази срещу планинските разбойници. Беше добре известно, и офицерите се възхищаваха на това, че като че ли винаги успявал да разбере — и да реагира подходящо — кога тези „разбойници“ са най-обикновени плячкаджии и кога са маскирани бойци от калийската армия, решили да подложат на изпитание армията, към която уж принадлежат, и да намерят слабите й места.

Когато Протогенес бил избран да командва армията, съвсем естествено било да повика при себе си Търбъри.

— Поканихме ви тук — заговори Протогенес, — заради тези проклети неприятности напоследък. За жалост, не можах да присъствам на изслушването за товиетите пред Властта на Десетимата. Приемете искрените ми извинения. Дали ще е възможно накратко да резюмирате разказа си за тях? И може би капитанът ще добави нещо, което сигурно сте пропуснал?

— С най-голямо удоволствие — отвърна Тенедос и заразказва.

Само след няколко мига забелязах, че двамата генерали като че ли не следят много внимателно разказа на Тенедос. Все едно че вече знаеха какво им разказва. Защо бяхме тук тогава? Реших много да внимавам какво говоря.

За уличните прокламации Тенедос можеше да е възвеличил подвизите ни, но този път резюмира много накратко и точно конкретните факти около случилото се в Саяна, както и преди седмица на пристанището. Забелязах, че не спомена Кутулу по име, нарече го само „един старши офицер от стражата“. Приключи и попита дали имам да добавя нещо. Казах, че не, описал е всичко съвсем точно, и затворих уста; чаках да разбера истинската причина за поканата.