Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 216

Облеклото на Тенедос ме изненада. Ако знаех, че ще го заваря там, щях да очаквам да е облечен в пищен халат, каквито носят повечето магьосници при официални случаи. Но се беше облякъл в светлосив клин и туника, ботуши до коленете и наметало в по-тъмносиво, с червена копринена обшивка, сгънато на стола до него.

— Поисках да ми помогнеш — заговори Тенедос, — защото в никакъв случай не желая да обидя толкова важна особа като генерала и реших, че човек като теб, който е по-запознат с военните работи, ще може да ме предпази да не направя грешки — говореше тихо, но все пак адютантът можеше да го чуе и разбрах, че лъже. Тенедос искаше да съм тук по друга причина и се помъчих да я отгадая.

Но времето не ми стигна, защото точно в разпоредения час адютантът стана и ни вкара в кабинета на генерал Протогенес.

Оказа се точно това, което можеш да очакваш за военен на дълга служба, командир на армиите и човек, спечелил си висока почит. Помещението беше просторно, с рафтове, пълни с военни книги. Имаше карти, окачени по стените мечове и саби, безчетни батални картини и военни трофеи. Бюрото на генерал Протогенес беше в другия край, малко и голо, почти колкото офицерска походна маса — явно показваше, че този кабинет се обитава от мъж на действието.

Стаята беше добре осветена от стъкления куполест таван, а точно под него имаше дълга заседателна маса. В челото й седяха двама генерали: Протогенес и Ричин Търбъри. Заседанието явно щеше да е много важно. Търбъри изпълняваше длъжността командващ Никиаския армейски район, което означаваше, че е втори по значимост в армията ни.

Тенедос се поклони почтително, а аз отдадох чест, след като генералите станаха.

— Ясновидец Тенедос — избоботи гласът на генерал Протогенес, — радвам се, че можахте да отделите време — след това се вторачи в мен. — А това трябва да е капитанът, за когото казахте, че ще имаме голяма полза, ако се запознаем с него, а?

— Радвам се да се запозная и с двама ви — каза простичко генерал Търбъри, седна си и ни измери хладно с очи.

Генерал Протогенес беше не само най-старшият офицер в армията, но и може би най-обичаният. Отвръщаше най-чистосърдечно на тази любов, като винаги намираше време за оплакванията и на най-низшия военен. Тази любов и дълбоката му привързаност към Никиас щяха да се окажат съдбовни за него. Беше едър мъж, само два пръста по-нисък от мен, но много по-тежък. Лицето му беше червендалесто и показваше, че обожава приятния живот и не вижда причина другите да не правят същото.

Беше пример за всички военни с това, че произхождаше от Вакиджър, бедна пустинна провинция, син на пастир, без никакви приятели и с още по-малко пари. Беше се издигал последователно по чиновете, след което бе получил полева командирска длъжност, рядкост за времето си. Протогенес не само беше добър и храбър войник, но имаше и голям късмет. Беше раняван многократно, но никога тежко, но не това го правеше късметлия. Повечето герои остават незабелязани, никой с подходящ ранг не става свидетел на храбростта им. С Протогенес не беше така. Без изобщо да търси слава и привилегии, признанието винаги го спохождаше.