Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 215

— Ще ги зашиеш!

Карджан ме изгледа навъсено и му отговорих по същия начин. Той пръв извърна очи.

— Е, добре. Ще ги сложа, сър. Но ви давам дума, че първия ден, в който ви няма, ще вляза в някой бардак и така ще го потроша, че ще ги загубя завинаги.

— Върви по дяволите! — изревах аз и една ваза на масата до мен се прекатури и се пръсна. Карджан ме гледаше упорито.

— Ще се изразя така. Ти ще зашиеш сержантските си нашивки и ще проявиш пълно уважение към армията, на която служиш. Ще изпълняваш дълга си като старши подофицер до второ нареждане. Няма да ходиш на никакви запои и определено няма да трошиш никакви кръчми, дотук ясен ли съм?

— Няма да го правиш по една причина — продължих. — Защото ако не се подчиниш на заповедите ми, не ги изпълниш точно така, както казах, ще те отведа ей зад тези помещения и само един от двама ни ще се върне на краката си. Обещавам ти още две неща: този, който остане да лежи на земята, няма да съм аз и със сигурност ще ти трябва доста време в болницата, преди да се върнеш в строя. А в момента, в който оздравееш, ще се върнем пак там и пак ще ти смеля от бой скапания задник!

Карджан ме зяпна и на лицето му бавно се изписа възхищение.

— Вярвам, че бихте го направили. И вярвам, че може и да спечелите.

— Сър.

— Сър.

— Сега вървете да си вземете проклетия комплект за шиене и престанете да ми досаждате повече, ескадронен сержант. Имам да пиша един тъп график за обучение.

Но не стана точно така.

Само след час на вратата на кабинета ми почука дежурният вестоносец. Заповядах му да влезе и той ми съобщи, с ококорени от възхищение очи, че с поздравленията на домин Леар ми е наредено да се явя във Военната палата в пълна униформа, след два часа.

Исках да попитам защо, но момчето, съвсем отскорошен новобранец, нямаше да знае, разбира се. Самият аз също бях стъписан. Военната палата е щабът на цялата армия на Нуманция.

— Благодаря на домина и, разбира се, ще изпълня заповедта — казах официално. Вестоносецът се обърна да напусне.

— Почакайте, войник. Доминът каза ли на кого трябва да се представя?

— О. Да, сър. Извинете, сър. Бях… твърде възбуден, сър.

— По дяволите, момче. Единственото, което ще те опази жив във война, е да повтаряш точно заповедите, които ти се дават. Хайде, докладвай какво друго каза доминът.

Момчето преглътна и каза, че трябва да се явя лично пред армейски генерал Урсо Протогенес.

Този път се задавих аз. Какво можеше да иска той от един нищожен младши капитан?

Не можех да си въобразя дори, но разполагах с по-малко от два часа. Извиках на ескадронен сержант Карджан да си довлече бързо задника и да ми помогне.

Бях напълно объркан.

Няма и два часа по-късно, в парадната униформа и с черната лента на ръката, която носеха всички Златни шлемове след Чичерин, ме тикнаха в чакалнята на кабинета на генерал Протогенес.

Оказа се, че там ме чака ясновидецът Тенедос, който ми предложи достоверно обяснение защо съм извикан. Бях очаквал стаята да е пълна с чакащи реда си офицери, но бяхме само двамата с Тенедос, освен адютанта, който ни поздрави, попита дали желаем нещо за пиене и се върна към работата си.