Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 11

Късно вечерта спряхме на лагер, без да сме видели групата на резидент-губернатора Тенедос.

На съмване пратих разезд от пет души да препуснат напред и ако догонят дипломата, да го помолят много учтиво да задържи на място, докато го настигне ескортът му. Също така им наредих да се върнат не по-късно от средата на следобеда — планините бяха близо, а Планинските воини определяха границата доста свободно и най-вероятно щяха да са разставили групи в засада.

Привечер се спряхме за втората нощувка и когато запалихме огньовете, разездът се върна. Групата със сановника, изглежда, беше пътувала по-бързо, отколкото смяташе капитан Мелет, защото не бяха успели да видят никого. Но губернаторът беше по пътя, или най-малкото някой със слоновете му, защото момчетата бяха намерили слонска тор.

— Освен ако скапаният треперко не е направил най-гадната купчина говна, откакто мама ми обясняваше за запека — подхвърли един от задните редици.

Направих се, че не съм чул коментара, но човека си го отбелязах и когато дойде време за наряда да се помогне на готвачите да почистят след вечеря, изведнъж му се намери работа.

Планините вече бяха много близо и на другия ден щяхме да стигнем до тях. Нещо от донесението на патрула ме разтревожи още повече: не бяха срещнали никакви пътници, идващи от север. Щом по пътя от Пограничните земи не идваше никой — нито търговец, нито скитник или просяк, значи наистина предстоеше неприятност.

На съмване изпратих напред нов патрул, но този път от десет души, понеже бяхме близо до враждебна територия.

Планинските подножия бяха голи и каменисти, затова по фланговете си отваряхме очите на четири. На няколко пъти съгледвачите ни донесоха, че са забелязали движения, но така и не бяха видели нито кон, нито ездач.

— Там са те — увери ме мрачно старши пиконосец Уейс. — Ама ще ги видиш само когат’ те поискат да ги видиш.

Патрулът се върна много преди стъмване. Съобщиха, че били стигнали до устието на прохода Сулем, без да се натъкнат резидента.

Бяхме закъснели фатално.

Спряхме се за нощуване и организирах посменна охрана с по една четвърт от състава. Вече трябваше да сме готови за бой всеки момент. Разтоварихме само най-необходимите неща, а нещастните волове нахранихме и напоихме, без да ги разпрягаме.

Два часа преди разсъмване, щом небето на изток посивя, вдигнахме лагера и тръгнахме. Помолих капитан Мелет да разстави войниците си от двете страни на пътя и задържах няколко разезда от конницата си за реагиране в случай, че ги нападнат. Освен това тръгнахме в разгърнат строй, за да не сме съвсем лесна мишена.

Точно по изгрев-слънце стигнахме прохода Сулем.

Проходът, както знаят всички, е най-прекият път между кралствата Нуманция и Майсир, като помежду им лежи Граничната провинция Кайт. В мирни времена това е най-добрият търговски път.

Само че Планинските воини рядко го допускат. За тях търговецът е просто човек, който с най-голяма охота ти поднася всичката си стока и пари, стига да размахаш меча си пред лицето му.