Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 10

Бях съвсем стъписан.

— Капитане, твърдите, че посланик-губернаторът е тръгнал за Пограничните земи без ескорт? Ще мине през прохода Сулем, нали?

— Да, сър. И на двама ни не ни се стори много нормално, но той ме увери, че заповедите били изрични. Освен това ми каза, че според Властта на Десетимата безопасното преминаване през прохода било уговорено с местното племе. Той освен това е и ясновидец, знаете ли, тъй че смяташе, че ще може да надуши всякакви заплахи още преди да са възникнали.

— Айса гол и с проклет меч в ръката! — изругах. — Властта на Десетимата си въобразяват, че планинските разбойници ще държат на думата си? — дори новак като мен не можеше да го повярва. Особено пък да минеш през прохода Сулем. Особено пък един сановник, който със сигурност щеше да е натоварен с дарове за сегашния аким в столицата на Пограничните земи Саяна. — Колко души му е свитата? И бързо ли пътува?

— Около двайсет. Има четири слона, водачите им, шестима конни съгледвачи и четири фургона, тежко натоварени с багаж. Осем леки конници, по двама за всяка кола. Заради животните едва ли ще се движи по-бързо от пеши поход.

Беше нелепо. Направо си беше чисто безумие. За миг ми светна онова, което беше казал подофицер Биканер, но се постарах да си го избия от главата.

— Капитане, за колко време могат да се приготвят хората ви за път?

— Два… три часа.

— Значи два. След това искам ротата строена при портите. Трябва да го настигнем тоя проклет резидент-губернатор-посланик, преди да са го накълцали на кайма, което ще стане точно на десет стъпки в прохода Сулем, освен ако планинците не са пълни тъпаци.

На лицето на капитан Мелет се изписа тревога. Той стана рязко — събори стола си — и извика легатите му да се явят веднага. Тръгнах към вратата, но спрях и се обърнах.

— Капитане, как е името на нашия високопочитаем началник-самоубиец?

— Тенедос. Лайш Тенедос.

Изтекоха по-скоро около три часа, докато тръгнем. Баща ми и по-добрите ми учители в лицея твърдяха, че търпението понякога може да се окаже най-добрата добродетел на офицера и този ден се оказа точно така. Искаше ми се да се развикам на войниците, тътрещи се нагоре по лъкатушещия към планинските хълмове път, да се разбързат. Искаше ми се да наредя да заръчкат проклетите тромави волове да заприпкат. Кълна се в бронята на Айса, искаше ми се всички да сме на коне и да препуснем в галоп.

Но си мълчах, дъвчех си езика все едно че беше крехко телешко и продължавахме да се влачим мудно нагоре.

Ако досега си бях мислил, че нашите коли се движат бавно, те се оказаха спортни колесници в сравнение с фургоните от обоза на пехотата. КЛП, изглежда, пътуваха с всички вещи, трупани от деня на раждането им, с няколко жени в колите в добавка, които щяха да се вместят добре в курвенския квартал на Мехул — Гнилите бардаци, — без да предизвикат и най-малкия коментар.