Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 9

— Ще ти задам — рекох му, след като реших, че няма нищо по-добро от откровеността, — същия въпрос, който исках да задам на капитан Ланът и който зададох на дивизионен подофицер Иват, без да получа свестен отговор: защо точно аз бях избран да командвам този ескадрон?

Последва дълго мълчание, нарушавано само от шепота на горещия вятър между листата на крайпътните дървета и чаткането на конските копита.

— Не искам да отговоря на това, сър, след като нищо не знам и имам само предположения, а те не говорят никак добре за дивизиона и още по-малко за нашата задача.

— Не искам да ви заповядвам, подофицер. Но задникът ви — както и задниците на всички пиконосци след нас — са топнати в същата кофа като моя. Смятам, че ще ми трябва цялата помощ, която мога да получа, та дори да се окаже възможно най-гадната.

— Добре, сър. Вие го поискахте, сър. Представа нямам що за мръсна каша се забърква тука, нито кога ще я забъркат, но има един стар войнишки лаф, че когато подът на кенефа вземе да се огъва, пращат тоя, дето най-малко му пука дали ще замирише на лайна, да се подруса отгоре да го пробва.

Лафът на ескадронен подофицер Биканер не ме изненада — вече се бях досетил, че почти е гарантирана някаква голяма гадост и че дивизионът е решил да хвърли на вълка най-подходящото за жертва агънце. Благодарих му, че ми дава повод за размисъл, но не коментирах повече. Духът му беше два пъти по-важен от този на всички останали и не беше нужно да го понижавам още повече. Бремето си беше мое. Както често ми беше казвал баща ми: „Щом искаш да носиш командирския плащ, знай, че това е най-тежката дреха, с тежести, скрити в самата тъкан, и че го носи само един човек.“

Пристигнахме в Ренан и отидохме направо в помощните казарми, където според заповедта щеше да ни чака пехотната рота. Там бяха — сто двайсет и пет души от Курамската лека пехота. Ескадронен подофицер Биканер ми обясни, че ги смятали не чак за най-добрите, но пък не и за най-лошите бойци. Щяло да има малък проблем в началото, тъй като нямали никакъв опит в бой с Планинските воини.

— Но се учат бързо — добави той. — Иначе ще се накамарят още кокали по чукарите.

Имаха си офицер, както си му е редът — капитан Мелет. Направи ми впечатление на стабилен човек, на който можеш да разчиташ, от тези, дето не бързат много в атаката, но и не бързат да отстъпят. Не показа някаква изненада, че заповедите поставят мен, по-младшия, за командир на експедицията, но изрази надеждата, че ще заповядвам на пехотинците само чрез него. Уверих го, че може й да съм млад, но знам добре правилата на военната коректност, след което поисках да разбера къде е отседнал новият ни старши началник, посланик-губернаторът, за да мога да му доложа за пристигането си.

— Той вече тръгна — каза капитанът.

— Какво?!

— Получи заповеди завчера. По хелиографа. Кодирани, чак от Никиас. Гласяха, че трябва незабавно да отиде в Саяна. Заповедите бяха пряко от Властта на Десетимата. Според достоверни сведения на ясновидци в столицата се надигали вълнения и на Нуманция спешно й трябвал посланик-губернатор на място. Тръгна вчера, още преди съмване, и каза да го настигнем, след като дойде конницата.