Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 46

— Въпросът е, че имам намерение да тръгна с вас — продължи той. — Не се безпокойте, знам, че не съм военен, така че няма да се опитвам да се меся. Но народът на Кальо изобщо няма да ме зачита, ако си седя на задника, обкръжен от глутница дворцови глупци и курви, и оставя същинската задача с управлението да се върши от други.

— Съжалявам, ваше височество, но…

— Спрете! — изрева Рюферн. — Трибуне, казах ви, че имам намерение да тръгна, и ще го направя. Заповядвам ви. Подчинете се или ще повикам гвардията и ще наредя да ви арестуват.

Кълна се в смачканите топки на Умар, имаше плам у този мъж, и то какъв!

— Не мога да се подчиня на тази заповед, ваше височество. Арестувайте ме, ако искате, но бих искал да ми оставите възможност да обясня.

— Не ме интересуват обясненията ви! Проклятие, брат ми ми е разказвал как сте се опитали веднъж да го спрете да не тръгва с вас, в онзи говнян пограничен град, където и двамата за малко сте щели да загинете! Но той е настоял и е тръгнал. Ще направя същото.

Запазих мълчание.

— Е? — каза той.

— Попитах ви дали ми е разрешено обяснение. Ако не, ще трябва да постъпите както пожелаете.

Той пребледня, почука с кокалчетата на пръстите си по масата и накрая отрони:

— Добре. Ще ви изслушам.

— Благодаря ви, сър. Вашият брат наистина настоя да дойде с мен тогава в Саяна, и беше прав. Търсехме магия, а той беше — той е — магьосник. Това е различно.

— Може да не съм магьосник — каза Рюферн. — Но мога да въртя сабята не по-зле от всеки от пиконосците ви, трибуне. Не разбирате ли? — гласът му беше станал умолителен. — Наистина трябва да почувствам, че съм способен на нещо, в името на Айрису! Не разбирате какво е. Лайш беше — е — моят по-малък брат и докато отрастваше, се грижех за него.

— Сега е обратното — Рюферн въздъхна. — Сега той е силният и понякога се чувствам като последния паразит, държан повече от съжаление, отколкото защото мога да служа добре. Понякога… — продължи почти шепнешком. — Понякога си мисля дали по-рано не ми харесваше повече.

За малко щеше да ме обземе съжаление, но се овладях.

— Сър, ние отново преследваме магьосник. Много могъщ. Неизвестно как, но той знае всичко, което става в Полиситара. Ще ви задам един въпрос, сър, а вие ми отговорете възможно най-добре и ако след това все още мислите, че е разумно, двамата ще тръгнем след час. Не смятате ли, че този Ялон Амбойна ще разбере почти моментално дали принц Рюферн Тенедос, владетелят на Кальо, е напуснал по някаква причина двореца си, при това без предупреждение и в компанията на въоръжен отряд? Не смятате ли, че това може да го накара най-малкото да се вдигне по тревога, а може би дори да ни постави капан?

Последва много дълга тишина. Принцът въздъхна и раменете му увиснаха. Изпитах облекчение — бях се надявал, че все още притежава проницателността, която го бе направила успяващ търговец.

— Вие сте прав, Дамастес — каза той с неохота. — Но като казвам това, не изпитвам топли чувства към вас. Ще остана, щом желаете. Но не очаквайте, че просто ще се усмихна и ще го забравя като поредната си прищявка, отхвърлена с лекота. Бях съвсем сериозен — изгледа ме твърдо. — Свободен сте. Желая ви успешен лов.