Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 44

Кутулу, изглежда, беше помислил за всичко. Тогава ми хрумна един въпрос.

— А Аримонди Хами? Няма ли да е от полза да го вземем с нас? По пътя той сигурно ще може да ни каже повече за този Ялон Амбойна.

— За съжаление, той почина в хода на разговора — отвърна Кутулу. Забеляза изражението ми и вдигна ръка. — Не, не от изтезания. Нито аз, нито Юджърн сме му посягали. Изглежда, умря от ужас. Сърцето му просто се пръсна. Вече се разпоредих да се погребат без шум тленните му останки, с жрец, на когото мога да се доверя, че ще си мълчи.

Изгледах го твърдо. Лицето на Змията, която никога не спи беше спокойно. До ден-днешен не знам дали ми каза истината.

— Това става интересно — отбеляза Синаит и се почеса по брадичката. — Да отвлека един магьосник жив и в същото време да се постарая и аз да остана жива. Много интересно, наистина. Е, да допуснем, че той е по-добър заклинател от мен или че най-малкото е по-добре запознат с терена, реален, както и духовен; което според мен е най-добрата идея, тъй като все още не съм изпращала дух на отмъщение срещу някой, който е успял със заклинание срещу мен. Идеята на Кутулу е правилна. Трябва да се счепкаме с него колкото се може по-бързо и да използваме изненадата като главно оръжие. Не трябва да казвате на никого от войниците на каква акция тръгваме. Не че допускам, че Амбойна или някой друг магьосник може да чете мисли, но ако всички тези хора мислят за него, ако му готвят злото, това може да предизвика… вибрации може би е слаба дума… но може да го усети и да реагира.

— Както елен може да усети присъствието на ловеца, ако ловецът го гледа продължително?

— Примерът е добър. Значи, както предложих, трябва да се счепкаме с магьосника колкото се може по-бързо. Мисля, че трябва да бъде обездвижен. Да се вържат ръцете и краката му. Да му запушим устата, за да не може да започне заклинания. Да му вържем очите, за да не може да определи къде е, и после да го изнесем далече от познатата му среда. Навярно ще мога да усетя заклинанията, които може да опита, и да ги предотвратя. Може би няма да е зле да го лишим от съзнание веднага и да го свестим, след като се изтеглим.

Усмихнах се кисело.

— Това ще е сериозна задачка, чародейко. Да проникнем в един добре охраняван замък, без да вдигнем никого по тревога, особено Амбойна, после да го фраснем по главата и да се измъкнем на пръсти, без никой да вдигне врява до небесата. Сложничко е.

— Бива си я задачката — съгласи се Синаит. — Но съм забелязала, че бандитите го правят непрекъснато. След като сме много по-умни от всеки престъпник, би трябвало да е лесно.

Единственият ми повод за смях през този ден.

— И ти, разбира се, лично ще водиш този рейд — каза Маран.

— Разбира се.

Тя поклати глава и се опита да се усмихне.

— Когато ме попита първия път дали не бих желала да те придружа на този пост, се зарадвах, защото много дълго бяхме разделени. Но може би сбърках. Преди, когато беше на мили и левги от мен, винаги си представях, че може да ти се случи най-лошото, и непрекъснато се боях. Сега разбрах, че истината може да е много по-плашеща. Притеснява ме, Дамастес, скъпи мой, че си твърде миролюбив.