Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 319
Крис Бънч
Отново ме обзе надежда и се обърнах.
— Ред е на краля! — изревах, но зад мен имаше само трима мъже. Кърти беше паднал — от хълбока му стърчеше копие — и не помръдваше.
Но тримата бяха Биканер, Свалбард и още един пиконосец, чието име не знаех. Всички — подгизнали от кръв и сукървица, но всички — с онази зла, носеща смърт и прегръщаща смъртта усмивка, която знаех, че е изписана и на моето лице.
Тръгнах към шатрата, която трябваше да е на крал Байран, и на пътя ми застанаха двама мъже. Едри мъже, по-едри и от Свалбард. Блокирах удара на първия, но вторият ме поряза през ребрата.
Свалбард замахна и главата на единия отхвърча от раменете, после Свалбард се извърна към мен и ме погледна като дете, учудено защо го боли, какво го е ударило — и видях, че вече е без ръка. Малко под рамото му швиртеше кръв.
Свалбард падна и останахме само двамата с домин Биканер, и около нас имаше много мъже, и всички — в кафявото на Майсир.
Биканер уби още двама, преди стрелата да щръкне от гърдите му; извика и падна.
Миг след това отзад ме прониза пареща болка и залитнах, но пред мен все още имаше жив майсирец, а точно зад него знаех, че ще видя крал Байран и ще го отведа със себе си.
Но мечът ми беше станал твърде тежък, за да го вдигна, и болката бе като огън, забушувал в мен, и залитнах, щом друго острие се вряза в хълбока ми.
После всичко свърши.
30.
Изгнание
Съвзех се след няколко седмици. Войната беше приключила. Когато паднах, повечето от армията ни беше или избита, или се опитваше да се предаде.
Малко офицери, особено сред най-висшите, бяха оставени живи. Всички трибуни, всички генерали бяха загинали при Камбиасо.
Освен двама.
Сирилос Линърджис се беше сражавал до последния миг, докато останали само неколцина от личната му охрана, около знамето му. За броени мигове всички били избити. Но когато майсирците потърсили мъртвия трибун, за да ограбят трупа му, от него нямало и помен.
По-късно започна да се говори, че бил успял някак да се измъкне от бойното поле, преплувал реката и се укрил в чужди земи, където живеел и до днес. Бива. Добре е да е останал поне един от нас, който да може да разкаже за възхода и падението на краля-демон.
Тенедос оцеля. Бях го ударил по-силно, отколкото си мислех, защото когато маговете от Братството го намерили и го развързали, бил в шок и не можел да си спомни никакви заклинания. Съвзел се много след края на битката, вече като затворник. Така и няма да разбера защо първият майсирец, който го е намерил, не го е посякъл — нали Тенедос беше най-омразният им враг. Но императорът беше пленен и Бойните магове се бяха погрижили да не може дори да се опита да направи каквато и да било магия.
Когато се върнах от сладките си блянове за смърт и пустота, видях, че крал Байран се е надвесил над болничното ми легло.
Гледа ме дълго, без да отрони дума. Аз — също.
После кимна и излезе. Тогава го видях за последен път.
За моя изненада мирът, който беше наложил, се оказа необичайно либерален. Онова, в което се кълнеше, се оказа истина: на него
