Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 318

И тогава от небитието се появиха демоните. Приличаха на ужасни насекоми, на бръмбари, но по-големи от кон. Но най-ужасното беше, че над зейналите им зъбати челюсти лицата им бяха човешки, и зяпнах, щом познах едно от тях.

Мирус льо Балафре.

Чух как някой изкрещя, също познал някого в друго чудовище, обърнах се и го видях: строгото лице на Мерша Петри. Надявам се в името на всички богове, че това бяха само маски, сътворени от азаза, за да ни ужаси още повече, и че не е могъл да призове душите на тези мъже да се върнат от Колелото. Не мога да повярвам, че Сайонджи би позволила на когото и да било да посегне на владението й.

Едно от чудовищата връхлетя срещу коня ми и за малко да откъсне главата му; той се изправи на задните си крака и ме хвърли на земята. Претърколих се и оживелият ужас надвисна над мен, острите му като ножици челюсти изщракаха, скочих напред и мечът ми се заби в туловището му. Чудовището се присви, докато измъквах острието, нададе пронизителен вой, бликналата зеленикава течност ме плисна в лицето, после тварта се свлече на земята и замря.

— Може да се убиват! — извиках над грохота на боя и видях как едно от тях разкъса на две капитан Балк, преди Кърти да забие стрела в човешкото му лице.

Магията на азаза бе почти толкова гибелна и за собствените му воини — чудовищата ги ужасяваха също като нас и те ревяха в паника, хвърляха оръжията си и бягаха. Ново чудовище връхлетя и Свалбард посече двата му крака, заби дългия си меч в корубата му и то също издъхна.

Нападнаха ме трима майсирци, единият с бойна брадва; разпрах му корема, върхът на меча ми се заби във втория и го посече в хълбока. Третият изпищя и побягна.

Никой вече нямаше наблизо освен два тежко ранени издъхващи демона; продължих напред към шатрите със знамената, чух как дъхът ми излиза хрипливо от дробовете и някак отстрани чух, че мълвя старата детска молитва към Танис.

Пред една от шатрите стоеше мъж. Беше облечен в черен халат и държеше странен жезъл — не тежък и плътен, а от усукано сребро, оплетено като дървесни клони.

Азазът.

Всичко друго на света изчезна. Вървях към него… и всичко ставаше много бавно, замъглено. Ръката му развъртя жезъла и от небитието се появи нов демон, този път — с лика на Алегрия. Но бях прехвърлил всякаква граница, за всичко скъпо бях забравил и замахнах с меча… и една от стрелите на Кърти се заби в тялото на демона, челюстите му изщракаха към дръжката — и всичко свърши.

Жезълът на азаза отново се завъртя, но вече бях по-близо, макар да не можех да го посека. Мисля, че продължавах да тичам напред, но може би греша.

Лявата ми ръка сама посегна към колана и сватбеният дар на Йонджи, сребърната кама, спасила толкова пъти живота ми и донесла толкова смърт, излезе от канията и я хвърлих със замах отдолу. Тя лениво се превъртя във въздуха, улучи азаза под ребрата и той се присви, изпищя и писъкът му изпълни целия ми живот, целия ми свят с ликуваща радост, и ми се стори, че чувам и смеха на Карджан, оттам, където го бе захвърлила Сайонджи. Лицето на чародея се сгърчи от болка, мечът ми се заби в отворената му уста и той издъхна.