Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 321

Не изпитвах и не изпитвам вина за стореното. Не съм нарушил клетвата си, защото не е ли длъжен един офицер да попречи на своя владетел да унищожи самия себе си или своята страна?

Дългът, честта текат както нагоре, така и надолу.

Императорът така и не го научи това, така и не го разбра. Но той все пак беше императорът.

Понякога със съжаление си мисля, че щеше да е по-добре, по-лесно, ако бях закъснял с един час, преди много-много години, ако бях закъснял в прохода Сулем. Двамата да бяхме загинали по-добре, преди да принесем Нуманция в жертва на олтара на Майсир.

Но тогава никога нямаше да срещна Маран, нямаше да позная любовта й, нито на Амиел и Алегрия.

Постепенно осъзнах една истина. Може да си живял добре, но по-добре е изобщо да не си живял.

Навярно, когато най-сетне се озова лице в лице със Сайонджи, ще мога да я помоля за един дар — защото в края на краищата изпратих безчет хиляди, може би милиони в прегръдката й — и тя ще ме освободи от Колелото.

Но се държа глупаво, изпитвам детинско самосъжаление — а Сайонджи ще взима живота на още и още смъртни и ще ги чакат най-сурови наказания.

Така че продължавам жалкия си живот на затворник.

Единственото, което желая, е да прегърна своята сетна приятелка.

Смъртта.

31.

Съобщението

Всичко се промени.

Всичко е в хаос.

Тази сутрин видях бърз куриерски кораб, същия, който беше донесъл вестта за смъртта на императора. Този път нямаше нито ярки знамена, нито радостни възгласи.

Съобщението, което донесе корабът, бе още по-смайващо от първото.

Лайш Тенедос е жив. Жив и на свобода.

В своя островен затвор е приготвил хитро заклинание или магическа отвара, с чиято помощ успял да се престори на мъртъв достатъчно добре, за да измами лекарите и заклинателите, които го пазели.

Предсмъртното му желание било да го откарат на родния му остров Палмерас и да позволят на семейството му да извърши погребалния ритуал. Разрешили, но при условие нито камък да не бъде вдигнат в негова памет, за да не би гробът му да се превърне в сборно място за злоумишленици.

Но по някакъв чудодеен начин ковчегът изчезнал и Тенедос отново се появил, по-жив от всякога.

Отначало никой не повярвал, че не е призрак или самозванец. Изпратили войници и опитен магьосник, за да проучат нещата и да сложат край на тази глупост.

Магьосникът издъхнал в ужасни мъки, като и войниците.

Мъжът, който твърдял, че е Тенедос, изчезнал.

Седмица по-късно се появил отново, този път в столицата на провинция Хермонаса.

Хвърлил заклинания, направил магии и сложил край на всякакви глупости за самозванство.

Хермонаса въстанала срещу Барту и Скопас и се обявила на страната на Тенедос. В провинцията изпратили два корпуса на мирните гаранти, но те също се разбунтували и положили старата имперска клетва за вярност към Тенедос.

Никой в моя островен затвор не знаеше как да приеме това, но забелязах с хладен присмех, че пазачите ми започнаха да ме наричат „сър“.