Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 316

— Днес ще унищожим не един, а двама врагове на Нуманция — единия, който я нападна отвън, и другия, който ни заби ножа отвътре — продължи той. — Демонът ще бъде призован и ще му се разреши да разгроми майсирците, както го мислех. А след това ще му доставя още по-голямо удоволствие. Ще му дам Никиас.

— Споменах за цената на това призоваване. Деянието, извършено от Скопас и Барту, го прави много по-евтино, по-евтино поне за честните нуманцийци. Ще дам Никиас на демона — повтори той. — Нека направи с Никиас това, което направи с каменната цитадела на Чардън Шир. Камък върху камък да не остане и Градът на светлината да се срине! Нека да са негови всички — мъже, жени и бебета — и нека бесните пламъци на пожара погълнат всички и всичко, което презре. Нека така да разкъса земята, че никой повече да не може да живее там, и градът да се превърне в тресавище, по-мрачно и от майсирската пустош.

— Нека Никиас бъде урок за бъдните поколения, които ще заобикалят пустошта, дом само на чудовища и на развала, и да знаят каква е цената на това да се опълчиш на ясновидеца Тенедос, на императора Тенедос! — гласът му беше пронизителен и очите му блестяха, докато редеше безумните си слова. Най-сетне се успокои. — Да. Точно това ще направим. Зная как да попреча на демона да се върне в своето селение. Преди се побоях да не изгубя контрол над него, затова пуснах онази синя мълния, която го върна в дома му, в огнения черен пъкъл.

— Но вече не. Този път — не. Този път ще го задържа тук, и горко на всеки, който застане срещу мен, защото ще ги сполети съдбата на майсирците и на жалките изменници в Никиас! — императорът изскърца със зъби. — След като унищожи Никиас, ще посегнем отново. Ще си върнем Нуманция, Майсир, а след него — още и още. Ще заграбим земи, за които никой нуманциец не е и чувал. Ще оставим демона, и други, за които тепърва ще науча, да станат нашите ударни дивизии и Нуманция ще си спести жертвите. Ще плащаме на създанието с душите на покорените и след като земята се опразни, ще ги заселваме с наши хора!

— И тогава, Дамастес, ще притежаваме истинската власт — продължи той. — Няма да са нужни повече олтари, молитви към капризни богини, които те предават, когато им хрумне. Веднъж ти обещах, скъпи приятелю, че двамата с теб един ден ще яхнем света. Благодаря на Байран, благодаря на азаза, пълни благодарности на онези кучи синове в Никиас, защото те отвориха нов път за мен — за нас, — път, за който може би ни трябваха години, докато го видим, и още години, докато намерим кураж да го хванем. Отчаяните времена раждат отчаяни мерки, нали! И също така раждат величие.

Тенедос се засмя и викна:

— Раждат богове!

Лицето му сияеше и годините се бяха стопили, и отново беше същият като в деня, в който се срещнахме за пръв път, толкова отдавна, в прохода Сулем, с труповете наоколо.

Но сега в очите му бушуваха пламъците на лудостта, не на силата.