Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 315

Тракнах с пети и отдадох отсечено чест, като най-изряден легат-школник в лицея.

— Сър! Първи трибун Дамастес а̀ Симабю се явява по ваша заповед.

— Кучи синове! Гадове! Изменници! Предатели!

Погледнах Отман: беше не по-малко сломен от императора. Тенедос отиде до една от лавиците и взе кристална гарафа с бренди. Намери чаша, отпуши гарафата, после гневът му кипна отново и той я запокити към шкафа за карти. Кристалът се пръсна, брендито се изля в търкалящия се мангал и миризливите пламъци изригнаха нагоре.

Най-сетне той се овладя, обърна към мен и заговори спокойно:

— Мъжът, който напусна преди малко, е смел офицер. Препускал е дотук чак от Амур, от тренировъчната база на Гвардията. Три коня паднали под него по пътя. Не знам как е успял да се промъкне през майсирските позиции. Но слава на Сайонджи, че е успял. Ние сме предадени, Дамастес! Предадени сме от онези, за които се бием!

Скопас и Барту си бяха взели поука от първото си поражение. Някъде извън Никиас бяха съставили грижливо плановете си, включващи този път истинско войнство. Бяха използвали всякакви войници и армейски части, които могли да привлекат за каузата си, части, явно ужасени, че ще ги пратят на юг, за да бъдат хвърлени в месомелачката.

Повели ги бяха към Никиас и този път нямало гвардейски корпус, който да спаси положението. Верните уж части на столичния гарнизон се разбунтували и се присъединили към въстанието. Последният удар, според Тенедос, бил, че този път гражданите се вслушали в простото послание, проповядвано от Скопас и Барту: мир веднага, мир на всяка цена. Капитулираме пред майсирците, даваме им каквото поискат, за да напуснат Нуманция. Сваляме узурпатора Тенедос и хората му, защото те съсипаха Нуманция със своята безумна война срещу доскорошния ни добър съсед. Мир сега, мир завинаги!

Беше се случило преди седмица. Предателите по някакъв начин бяха блокирали реката и вестта за бедствието не могла да се разнесе на юг. През това време изпратили съобщения по хелиографа до другите провинциални столици.

— Кой знае какво още са обещали, с какво са ги заплашили, какво са им казали — продължи Тенедос. — Докато новината стигне до Амур, половината ми провинции са се вдигнали на въстание. Вече сигурно са повече.

Бях ужасен. Такова предателство беше невъобразимо. Без да искам разрешение, дръпнах един от столовете на Тенедос и се смъкнах в него.

— И сега какво?

Гледахме се в очите. Ъгълчето на устата му отново потрепери и той ми отвърна с малко разтреперан глас:

— Знам какво да направя — гласът му се укрепи. — Всъщност случилото се прави решението ми още по-лесно. Отман!

— Сър!

— Погрижи се Братството да е готово! Ще ми трябват след час. А сега ни остави. Все още има някои тайни, които не мога да споделя дори с теб — Отман отдаде чест и бързо излезе.

И Тенедос се усмихна, с усмивката на чистото зло.

— Събрал съм всички нужни неща, всички заклинания и треви, за да призова демона, който донесе горчивата орис на Чардън Шир. Трябва само да повикам Братството, да им раздам някои части от заклинанието, за да подготвят терена, и сам ще извърша останалата церемония.