Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 313

— Бъдете сърцати и безпримерно смели, господа — заговори той твърдо. — Предстои най-великият ни час, сега ще станем почти богове. Държим в ръцете си съдбата на милиони — на онези, които вече са родени, и на онези, които все още не са се завърнали от Колелото. Това ще бъде решителният миг — и само една велика нация ще продължи напред към славното бъдеще.

— Нуманция! — гласът му се извиси до вик. — Сега и завинаги! Нуманция и Тенедос!

Трибуните — ранени и изтощени от боя — зареваха с дивашки възторг и сякаш цялата армия надигна възгласи с тях.

Ако аз командвах армията на Майсир, щях да заповядам незабавна атака, без да оставя възможност на противника да се съвземе. Навярно крал Байран се беше побоял от жертвите, които щеше да понесе, щурмувайки височините, които държахме, а може би му трябваше време за прегрупиране — воюваше много далече от родината си, с дълги снабдителни линии в опустошена страна. Но бойците му бяха повече привикнали на трудности от нашите.

Каквито и да бяха причините, майсирците, които ни превъзхождаха многократно по численост, бяха обкръжили скалистото ни укрепление едва в полукръг и бяха оставили сухите низини зад нас свободни за отстъпление. Като че ли се подготвяха за обсада, канеха се да ни уморят от глад.

Първо се погрижих позициите ни да се укрепят здраво с външни постове, за да бъдем предупредени навреме, ако майсирците ударят. След това предприех безкрайни обиколки, за да окуража някои, други да наругая, да им напомня за какво се сражаваме и че това ще е най-великата битка в историята. Но тайно очаквах със страх деня на нейното начало.

Но какво друго можеше да направи Тенедос? Да се предаде? Друг начин не виждах. Нуманция щеше да понесе нов тежък дълг към демонските сили, много по-тежък от последния. И то в случай, че победим. Какво щеше да стане, ако азазът и неговите Бойни магове хвърлеха заклинание по-могъщо от това на императора? Тогава какво щеше да стане?

Овладях се. Това беше невъзможно. Императорът беше най-могъщият магьосник на света. Грешките му в Майсир станаха, защото бе подценил врага, както и армията. Сигурен бях, че тази арогантност вече не съществува.

В щаба на императора гъмжеше от чародеи — трибуните и генералите бяха пратени при мен. Надявах се, че заклинателите ще успеят да прикрият плана ни и че азазът ще прояви същото самодоволство като нас преди време.

На заранта на третия ден се замислих за нещо. Държах се като млад легат, толкова загрижен за първата си акция, че губи безкрайно време в тормозене на подчинените си и вместо да ги направи по-добри войници, ги превръща в треперковци.

Изложих плана си за деня на битката. Самият аз и този път щях да тръгна в челото на кавалерията. Останалата ми шепа Червени пиконосци, подсилени от Седемнадесети Ърейски пиконосци, щяха да имат честта да щурмуват с мен.