Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 300

Намерихме по-добра храна, отколкото се надявах. Съгледвачите ни съобщиха за седемдесет черни кръгли шатри в една голяма падина: негарети.

Магьосниците ми не засякоха магически прегради, тъй че негаретите не се пазеха, изобщо не допускаха, че толкова навътре в свебите може да се появи враг. Изпратих Ърейските пиконосци да ги заобиколят отстрани и след това да ги атакуват отзад.

Накарах бившите разузнавачи с бойци, които те изберат, и спешените хусари да продължат напред като главна атакуваща сила, а останалите спрях, под охраната от Тежката кавалерия.

От допълзелите по-близо съгледвачи разбрах, че лагерът е пълен с жени и деца, оставени безопасно назад, докато мъжете им гонят чужденците.

Имаше само няколко поста, все хлапета, и бързо бяха обезвредени. Изсипахме се с бойни викове от височините около лагера.

Негаретските жени и дори деца наизскачаха от шатрите кой с каквото оръжие намери — мечове, ножове и тояги. Биеха се храбро, но ги превъзхождахме многократно. Заотстъпваха покрай шатрите си и Ърейските пиконосци ги подхванаха отзад.

Някои побягнаха в свебите, други се опитаха да се бранят и бяха избити или обезоръжени.

Един от бойците посегна на жена, тя го събори и го зарита. Офицерите и подофицерите си съдраха гърлата заедно с мен и жаждата за кръв и насилие позамря. Малко. Преди отново да се надигне, върнахме с бой и ритници хората в строя и започнахме систематично плячкосване на лагера, по отделения, защото човек е по-склонен към убийство и изнасилване, когато е сам, отколкото с другарите си и под здравия контрол на командира.

Прибрахме храна, пиене, оръжия, дебели дрехи, всички ботуши, които можеха да станат на някого, одеяла, чулове и коне. Поисках котлите, халатите за спане и шатрите, които можеха да се смаляват с магия, но една от жените отвърна, че невраидите били на бой и никой не знаел как се прави магията. Лъжеше, разбира се, но какво можех да направя? Да подложа нея или някой друг на изтезание?

Почти се беше стъмнило, когато заповядах да продължим напред. Можехме, трябваше да останем за нощта на топло в шатрите. Но се съмнявах, че ще можем да задържим някой да не посегне на вражеска жена, особено от толкова омразните негарети. Не че нямах или нямам войнишки грехове. Бяхме им оставили шатри и котли. Но какво можеха да сготвят в тях? И как щяха да си уловят дивеч? Но не се поддадох на съжалението повече, отколкото при изоставянето на болните ни.

Колкото за утеха, казах си, че жените и децата на джедаз Бакр и неговите негарети не бяха в този лагер. Не че щеше да е по-различно, ако бяха.