Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 302

Не можех да повярвам, че сме тръгнали срещу естествения ред на нещата, когато свалихме онези суетни глупци от Властта на Десетимата. Но защо оттогава всичко беше безкраен низ от трагедии?

Най-силният спомен, който непрекъснато се връщаше в ума ми, колкото и да се мъчех да го потисна, беше за въпросите на Йонджи, преди да изчезне. Макар и с нежелание, размислях над язвителните намеци на кайтеца, тъй като нямаше какво друго да отвлече ума ми — освен мръсния сняг, през който газех, и свирепия вятър в гърба ми.

И изведнъж отговорът се проясни — отговор, който трябваше да е очевиден. Доказателството се открои само — неща, за които Йонджи явно се беше досетил.

Започнах с нощта, в която императорът ме беше изкусил да пожелая доброволно да вляза в крепостта на Чардън Шир, нощта със стъкленицата с отвара, когато бяха изречени словата, които извлякоха онзи кошмарен демон от огнения пъкъл под земята.

Тенедос беше казал, че за да подейства заклинанието, силите, с които се е свързал, са поискали някой, когото обича, доброволно да извърши огромна услуга, която би могла да струва живота му. Имаше предвид мен, разбира се, и аз, разбира се, пожелах.

Но имаше и нещо повече. Беше казал, че „силата“, която си мислех, че е същият демон от планинските недра, има и друга цена. И думите му се върнаха съвсем отчетливо в паметта ми: „Не можеш да питаш каква е тази цена. Но е ужасна. За щастие, няма да се наложи да се плати скоро.“

Цена? Жертва? Думата сама изникна в ума ми. Беше ужасно. Мислите ми бяха измяна на страната, на която служех.

Не, напомних си веднага. Моята вътрешна клетва, клетвата на гордите ми предци, беше пред Нуманция. А клетвата, която бях изрекъл, бе към император Тенедос. Значи изменях на него.

Върнах се на въпросите на Йонджи.

Наистина, защо Тенедос беше изчакал толкова дълго, преди да направи заклинанието, от което дърветата оживяха и започнаха да душат враговете ни при Дабормида? Да изчака, докато тежките конни части и ударните части на Йонджи пролеят кръвта си срещу калийската отбрана?

Дали хвърлянето на онова заклинание също бе имало цена? „Разбира се — презрително отвърна умът ми. — Що за дълг би си навлякъл според теб човек, който с такава охота приема да бъде васал на Сайонджи Унищожителката?“

Спомних си разговора, който бях провел в Полиситара, в килията на учения маг Аримонди Хами, и неговите думи също се върнаха съвсем точно. Като приятел на мага на Чардън Шир Микаел Янтлус, Хами ме беше попитал дали според мен някой би могъл да заплати достатъчно висока цена, за да призове демона, който унищожи Янтлус, Шир и цитаделата на планинския връх.

Спомних си също как се бях опитал да попитам императора за намека на Хами и ми бе забранено да споменавам повече този въпрос. Наистина имаше цена, която императорът не можеше да обсъжда дори с най-близкия си човек.