Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 206

— Лошо. Все пак мисля, че можем да се позабавляваме, докато мрем.

— Всички офицери и сержанти, при мен! — извиках.

Явиха се трима легати, един ранен капитан и шепа сержанти.

— Строй се! С бойците си, ако са ви останали бойци.

— Губим си времето — изръмжа Йонджи.

— Млъкни. Затова разбойниците като теб винаги губят. Размъкната недисциплинирана сган. По десет, преброй се!

Мъжете се подчиниха.

— Така! Това са новите ви отделения. Първият е командир. Обратно към моста, от който дойдохме! Не чакате заповед! Щом стигнем там, атакуваме.

Дробовете ми пареха, но успях някак да затичам и поехме по тясната крива улица.

— Малко по-натам има булевард — задъхано викна Йонджи. — Хубав, широк и много опасен. Ще ни отведе точно на подстъпа на моста.

Отпред на ъгъла имаше някакъв разбит дюкян, зад него — вода. Излязохме на открито и видяхме пред себе си нови импровизирани барикади, с униформени мъже по тях, някои със сивото на Гвардията на мира, други — дрипави като нас. Войници на Тенедос. Вдигнах ръка за атака.

От барикадите се надигнаха стрелци, една стрела изсвистя край ухото ми, наоколо западаха мъже и отстъпихме.

— Напред, по дяволите! Този път трябва да пробием!

Затичахме под дъжда от стрели, не повече от сто и петдесет души, и бяхме спрени отново.

Този път оставихме прикритие и се оттеглихме в уличката да се прегрупираме. Удивих се, че все още не съм ранен, примигах, щом по лицето ми закапа кръв, после опипах запулсиралото си от болка бедро. Но раната на главата беше повърхностна, а бедрото сигурно бях ударил в нещо. Нищо сериозно.

— Сега какво? — попита с лека насмешка Йонджи. Превързваше с отпран от риза парцал посечената си ръка, беше ранен и в крака.

— Атакуваме пак — отвърнах навъсено.

— Трябва да научим някой нов начин на бой, освен да налитаме като идиоти. Човек може и да умре така.

— Сендрака го убиха точно така. Преди два часа — добави той и въздъхна. После изрева: — Готови!

И в този момент чухме още викове и притичахме към другия край на улицата.

Към позициите на Тенедос се изливаха мъже, стотици мъже, моите проклети от боговете мъже — прииждаха сякаш от нищото. Прехвърлили бяха по някакъв начин реката. Завикахме с тях и затичахме напред в атака, и този път овладяхме началото на моста.

— Не спирай! — изревах. — Осигури другата страна!

Офицерите и сержантите ме познаха, заповедта ми отекна по дългата колона и затичахме по моста сред вихъра от стрели, от двете ми страни падаха мъже, пред мен се изправи облечен в сиво стрелец, стрелата бе насочена в гърдите ми, очите му се разшириха от паника, той изпусна лъка и стрелата изхвърча високо над мен, а мечът ми посече гърлото му, докато другият до него замахваше да ме прониже с копието си, и камата на Йонджи се заби в корема му.

Изтръгнах копието и продължих напред. Свалбард се биеше с трима, освободих го от единия и той уби един, след миг — третия, докато успея да си поема дъх.

Войниците се изсипваха от двете ми страни в плътна вълна — и тогава видях Кутулу, в името на Айса, с две дълги ками в ръцете и с поглед, обезумял като нашите, и го хванах за рамото.