Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 203

Зашепна вятър, усили се и зави, Латейн се развълнува. Усмихнах се. Магията на Тенедос беше започнала да действа, за да осуети десанта ни. Наистина се беше излъгал.

Единственото, което ми оставаше, бе да се моля щурмовите части да завземат полуострова и да започнат да изпращат лодки за нас, докато другите атакуват през моста и се укрепят. Тогава щяхме да се прехвърлим на полуострова и да нахлуем в града.

Сложен план, но като че ли действаше.

След това нещата се объркаха.

Накъсано съобщение: „… държат се здраво… мостът е укрепен… не можем да…“

След няколко минути — друго: „… складове… подпалени са… държат… сградата… третата атака отбита…“

Вълните и вятърът над реката се усилваха. Огледах отсрещния бряг и забелязах движение на другата страна на полуострова. Тенедос явно беше решил, че магията му владее водата, и придвижваше войници към другия край на полуострова, за да нападнат десантната част.

Друго огледало просветна и този път съобщението беше съвсем ясно:

— Войниците на Тенедос все още държат моста и атакуват. Ще предприемем контраатака с…

Съобщението прекъсна и огледалото потъмня.

Дръпнах един от маговете настрана, казах му да слезе при павилиона и да нареди на Синаит и останалите да хвърлят контразаклинание срещу магията над Латейн.

Като че ли се налагаше да задействам резервния си, кризисен план.

Ново накъсано съобщение:

— … държат… те се държат… в името на Айрису, елате на помощ! Линърджис е отрязан и… Елате на помощ!…

Гласът прекъсна и получихме картина. За миг просветна мъртво женско лице, помътнели очи и зейнала уста. Образът изчезна.

Вече нямах друг избор.

— Чуваш!

— Сър!

Дадох заповедта, от която толкова се боях.

— Пригответе саловете. Прехвърляме се.

Дошъл бе моментът да изиграя своя блъф. Саловете бяха издърпани във водата и бойците тромаво почнаха да се качват по тях.

Всички огледални дискове бяха замлъкнали. Или заклинанията им се бяха изчерпали, или Тенедос ги беше открил и заглушил.

Отишъл бях по-нагоре по течението със специално отделение чакащи в готовност мъже и жени, подбрани между малкото опитни лодкари, с които разполагах, и с двайсет стрелци от Седемнайсети Ърейски пиконосци. Ако трябваше да загина точно сега, а шансовете за това бяха големи, щях да го направя с войниците си. Носех лък през рамо и два пълни колчана, окачени на колана ми.

Тъкмо се качвахме в тромавата плоскодънна лодка, на чиято кърма беше струпано здраво въже, завързано за друго, още по-дебело въже на брега, с което можеше да се дърпа на буксир цял кораб и дълго стотици разкрачи, когато притича Чуваш.

— Сър, нали не мислите да…

— Не мисля, правя го. Поеми командата на войските и ги прехвърли колкото можеш по-бързо.

Той стоеше на брега, зяпнал безпомощно, после някой го избута и се втурна към мен в предутринния здрач. Блесна кама и ми остана само миг да реагирам — влизане отдолу, удар с блокираща ръка, и нападателят ми се просна от ритника на Свалбард.

Ръката продължаваше да стиска камата, ботушът на Свалбард натисна китката, писък на болка — и разбрах, че е жена.