Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 181

— Добрите пълководци правят такива неща — неудобството му ме развесели. — Сега трябва да се погрижим да не го направи отново.

— Стига да съм прав в предположението си за нещо като съюз между нас, разбира се — добавих предпазливо. — Но вие може би предпочитате да запазите верността си към майсирците. Ако е така, длъжен съм да приема и двама ви за врагове на страната ми.

— О не, не — отвърна припряно Скопас. — Тогава бяхме принудени да го направим. За да спасим каквото беше останало от Нуманция. Но вие, слава на Айрису, премахнахте този проблем, за което всички сме ви безкрайно благодарни.

Трерис не изглеждаше никак благодарен, но си замълча.

— Тогава въпросът е какво ще правим по-нататък.

Скопас примига.

— Как какво? Ами… оправяме се с Тенедос по най-добрия възможен начин.

— За мен това означава само едно. Пълно унищожение — заявих.

— Разумна ли е тази позиция? — каза Скопас. — Ако не оставим… на него и на войниците му никакъв избор, освен пълно поражение, това няма ли да ги накара да се бият много по-упорито? Да ги накара да искат да унищожат всичко, вместо да приемат поражението?

— Чуйте ме, Скопас. Тенедос вече е заел тази позиция. Знаете ли какво прави? Събира невинни селяци и ги превръща с магията си във воини. Чухте ли го това? Вашето прословуто разузнаване съобщи ли ви за онези войници, които след като бъдат посечени, отново се превръщат в деца и жени?

Скопас беше потресен. Трерис се постара да прикрие изненадата си.

— Чухме нещо за значително нарастване на силите му — отвърна неловко генералът. — Но… не. Не сме чули тези подробности.

— Щабът ми ще ви обясни, след като му разреша. Разбирате ли за какво говоря? Никаква капитулация не може да има, освен безусловна. И след като заловим Тенедос, трябва да се погрижим никога повече да не може да се опита да се домогне до властта.

— Тоест да го убием? Без съд?

— Точно така — отвърнах твърдо. — Или — ако искате да не звучи толкова ужасно — да го свържем отново с любимата му, проклетата от боговете Сайонджи. Можем да направим процес, ако толкова държите, след като изгори погребалната клада.

— Генерал Дамастес — каза Скопас. — Разбирам, че като военен вие взимате… длъжен сте да вземете твърда позиция. Но…

— Никакво „но“. Това е позицията, която трябва да вземем. Не само за мен, а за цялата ми армия. Нямаме девиз, но ако имахме, щеше да е „Тенедос или смърт“. А смъртта е нещо много по-чисто, отколкото да позволим той отново да завладее страната ни. Душите ни.

Скопас вдиша дълбоко. Трерис се беше навъсил.

— Разбирам ви — каза Скопас. — И може би точно това ни липсва… липсваше ни. Може би наистина трябва да заемем по-твърда позиция и да се противопоставим по-пряко на бившия император.

На свой ред ги погледнах въпросително.

— Дойдохме, за да ви помолим за следното — продължи той. — Имаше достатъчно победи, които да въодушевят гражданите на Никиас. Дали ще е възможно да организираме триумф? Парад на армията ви, веднага щом е възможно. Хората искат да видят победителите при Латейн, точно така ви наричат. Искат да видят вас, Дамастес.