Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 180

Най-сетне излязох от дупката.

— Радвам се да ви видя, съветник Скопас. И генерал — предполагам, че това е титлата ви сега, Трерис? Може ли да попитам къде е почитаемият Барту? Чух, че е оцелял след бързото донякъде изтегляне на силите ви. Последния път го видях с тях.

— Държавни задължения му попречиха да тръгне с нас — отвърна Скопас.

Думите на Трерис, приготвени да прозвучат учтиво, излязоха накъсано и през зъби — съвсем нормално след казаното от мен:

— Изненадахте ни всички, генерале.

— Дано да сте прав — обърнах се към Скопас. — Добре дошли при армията на народа, Скопас. Бих искал да разполагам с толкова цветисти думи като вас, и с дарбата да ги съчетавам. Но я нямам, тъй че това е най-доброто, с което мога да ви отговоря. Надявам се, че ще ми направите компания в трапезарията и ще намерим някоя бутилка вино, достойна за вниманието ви. Трерис, не помня дали пиете.

— Рядко.

— Също като мен.

— С удоволствие щяхме да се възползваме от гостоприемството ви — каза Скопас. — Но до вечерта трябва да се върнем в Никиас. Трябва да обсъдим с вас спешни, много спешни неща. Насаме, ако не възразявате?

— Може би в шатрата ми?

Влязоха с мен.

— Това е Кимея. Една от съветничките и магьосниците ми.

Двамата се поклониха учтиво, но като се имаше предвид красотата й, беше явно какво си мислят, че ми е всъщност. Тя отвърна със също толкова учтив реверанс и ни остави.

— Тук е безопасно, нали? — каза Скопас.

— Имате предвид срещу подслушване? Защото никой в този лагер не иска да ви навреди. Да. Винаги карам Синаит, главната ми магьосница, да подсигурява спалнята ми срещу натрапници.

Йонджи би се гордял с усилващата ми се способност да лъжа. Освен ако всички не бяха заспали, в този момент Синаит подготвяше Зрящата купа, а Кутулу най-вероятно слухтеше при задната стена.

Естествено не мислех, че двамата ми вярват — не бяха бебета все пак.

Поканих ги да седнат, отново им предложих пиене, но отказаха.

— Вашето положение значително се е променило — каза Скопас. — Когато ви видях последния път, нещата бяха някак по-други.

— Така е. Тогава бях ваш затворник. Сега имам армия от около милион и половина души. Може би още половин милион ще се присъедини в Кальо или върви след нас на север. Бихме се два пъти с Тенедос, на юг от Делтата. Веднъж с оръжие, веднъж с чародейство. И двата пъти го надвихме.

— За единия имаме сведения — каза Трерис. — За другия чухме слухове. Но разузнаването ми смята, че и двете битки не са били решителни.

— Не са. Но и двете постигнаха повече, отколкото с вашите сили при Пестум.

Скопас извърна многозначително поглед. Гневът на Трерис беше явен.

— Тогава ние… нито една от двете страни… нямахме сегашния опит, а Тенедос успя да ни удари в най-уязвимата ни част!