Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 182

— Няма да е трудно — намеси се Трерис. — Този район е само за временен лагер. Западно от Никиас за вас се подготвя по-голям лагер, по-добре устроен и вече с вдигнати постройки. Сигурно го помните от времето в армията. Старите плацове за тренировка и прегледи извън града.

Помнех ги. Наслаждавал се бях на зелените паркове и се бях потил по прашните парадни полета. Беше близо до столицата, от другата страна на по-широките разклонения на Латейн. Снабдяваше се с редовен трафик на салове. Помислих. Не видях някакви скрити уловки и се досетих за някои други предимства.

— Да. Бихме могли да го направим. Може и за войниците ми да се окаже добре, като видят за какво се сражават.

Общо взето така завърши разговорът. Но след като се сбогувах с тях и си тръгнаха с ескорта, забелязах на походното си писалище лист, който преди малко го нямаше.

Беше изписан с грижливия почерк на Скопас, който помнех добре от службата си на Властта на Десетимата. Гласеше:

Трябва колкото може по-скоро да поговорим за предишното ми предложение.

Ще уредя срещата.

— Интересно — отбеляза Йонджи. — Гаднярите се измъкват и ни оставят да го духаме.

Освен мен в шатрата имаше още петима — Линърджис, Йонджи, Кутулу, Кимея и Синаит. Двете магьосници бяха сътворили два отделни Квадрата на мълчанието, за да не може никой да подслушва.

— Не се изненадвам — каза Синаит. — Барту и Скопас отчаяно се мъчат да запазят властта за себе си и ще се съюзят с всеки, за да я задържат.

— На мен ми се струва, че имат три възможности за избор — каза Линърджис. — Да заложат на това, което имат, и да се задържат, което оттук не изглежда възможно. Да се съюзят с Тенедос, което сигурно ще обсъдят, само дето не мисля, че той ще им даде нещо друго освен нож за жертвоприношение, ако победи; или да се гушнат с тебе, Дамастес.

— Това предложение вече са го правили — каза Синаит. — Какво ги кара да мислят, че този път той ще го приеме?

— Чистото отчаяние — равнодушно каза Йонджи.

— И аз мисля така — заяви Линърджис.

Огледах ги един по един. Кимея кимна, Синаит също. Кутулу помисли малко и каза:

— Най-простото обяснение, което предлага Йонджи, е най-вероятното според мен.

— Значи сме съгласни — казах. — И какво ще правим?

— Не мисля, че можем да пренебрегнем Никиас — започна Йонджи. — За победителите е добре да се покажат пред хората, които ще управляват… прощавай, Дамастес, пред тези, които се бият, тъй като непрекъснато настояваш, че цялото това безумие е единствено заради благородната кауза. Стигат ми парадите, след като убих аким Фергана и завзех Саяна. Но по-различни ли са нещата сега? Не се ли излагаме на опасност, като се въвличаме с това развяване на знамена и другите глупости, които искат?

— С триумфа? — Линърджис се замисли. — Не виждам как. Ще подготвя армията така, че да можем да отвърнем на удар, ако ни нападнат в града. Ще държим оръжията си в готовност и тъй като не можем да си позволим парадни униформи, ще носим това, с което се бием. Гражданите изобщо няма да го забележат и ще решат, че е възбуждащо да гледат истински воини, снаряжени като за бойното поле. Ако забележим някаква заплаха, ще можем бързо да се изтеглим; ако ни ударят в центъра на града, тръгваме към някой от парковете и се бием оттам. Стигнем ли до лагера в другия край на града, сме напълно неуязвими.