Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 42

Той мълча толкова дълго, че тя определи размяната на реплики за приключена. Най-сетне рече:

— Какво ти предложиха, за да разпитваш за нея?

— Какво искаш да кажеш?

— Може би ти си Ариста Есендън, а може би си империалист, опитващ се да отскубне информация от мен.

— А аз каква гаранция имам за теб? — попита тя.

— Дойде тук да ме освободиш, а се съмняваш кой съм?

— Дойдох да освободя Дигън Гаунт, но кой си ти?

— Няма да ти кажа как се казва сестра ми.

— В такъв случай ще спя — тя блъфира, но тъй като отново се възцари тишина, принцесата се унесе.

Глава 8

Сър Ейдриън

Ейдриън седеше на ръба на леглото, объркан от табарда. Диагонална ивица украсяваше страната му. В зависимост от това как го облечеше, ивицата започваше от лявото или от дясното му рамо. Не можеше да реши кое от двете е правилно.

Тъкмо бе взел решение и промушваше глава през него, когато на вратата се почука тихо и тя внимателно се отвори. Нос, подобен на човка, увенчан с напудрена перука надникна вътре.

— Извинете ме, търся сър Ейдриън.

— Поздравления, намери го — отвърна същият.

Мъжът пристъпи вътре, следван от млад паж, останал до вратата. Слабовата върлина, новодошлият бе облечен в ярки сатенени панталони до коленете и надиплена туника. Дори и без облеклото си би изглеждал смешен. Обути в катарамени обувки, краката му изглеждаха прекалено големи, всичките му крайници бяха дълги.

Юношата зад него бе облечен по-нормално — проста кафява туника и чорапи.

— Казвам се Нимбус от Вернес и съм ментор на императрицата. Регент Салдур прецени, че ще се нуждаете от известни насоки, що се отнася до протокола и напътствие в рицарските добродетели, така че ме помоли да ви съдействам.

— Приятно ми е — рече Ейдриън. Изправи се и протегна ръка. Първоначално Нимбус изглеждаше объркан, но сетне се протегна и се здрависа.

Посочвайки към табарда на Ейдриън, той рече:

— Разбирам защо бях повикан.

Ейдриън погледна надолу и сви рамене.

— Е, прецених, че имам петдесет процента шанс — той облече туниката наобратно. — Така по-добре ли е?

Нимбус притисна дантелена кърпичка към устните си, мъчейки се да потисне смеха си. Момчето не притежаваше подобен самоконтрол и прихна, сетне избухна в смях. Нимбус изгуби битката, накрая самият Ейдриън се присъедини към тях.

— Съжалявам. Това беше изключително неуместно от моя страна — извини се Нимбус, след като се съвзе. — Моля за прошка.

— Няма проблем. Просто кажи какво съм объркал.

— За начало, тази специфична дреха се използва само за тренировки, никой себеуважаващ се рицар не би носил подобно нещо в кралския двор.

Ейдриън сви рамене.

— О, добре, ще го имам предвид. Само това видях. Някакви идеи?

Нимбус отиде до една драперия зад леглото и я отметна, разкривайки отворен гардероб, изпълнен с туники, жакети, наметала, куртки, жилетки, ремъци, колани, панталони, ризи, чорапи, обувки и ботуши.

Ейдриън погледна към гардероба и се навъси.

— И как се предполагаше да зная, че всичко това е скрито там?

— Защо не започнем с подбирането на подходящ тоалет — предложи Нимбус и с жест прикани Ейдриън да си избере нещо.