Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 43

Той посегна към чифт вълнени панталони, но деликатно прокашляне от страна на Нимбус го спря.

— Не? — попита Ейдриън.

Нимбус поклати глава.

— Добре тогава, ти какво смяташ, че трябва да облека?

Нимбус изучава съдържанието на гардероба в продължение на няколко минути, вадейки и сравнявайки различни одежди, прибирайки едната, за да извади друга. Най-сетне се спря на бяла риза, златен жакет, пурпурни чорапи и лъскави черни обуща с месингови закопчалки. Всичко това положи на леглото.

— Шегуваш се — рече Ейдриън, взирайки се в тоалета. — Това ли е най-доброто, което можа да избереш? Не съм сигурен, че златото и пурпура са за мен. Пък и какво не им е наред на вълнените панталони?

— Те са за лов и подобно на табарда не са уместни за кралския двор. Златото и пурпурът се допълват взаимно. Те обявяват, че сте безкомпромисен.

Ейдриън повдигна дрехите с гримаса.

— Крещящи са. Притеснително крещящи.

— Излъчват елегантност и изтънченост — поправи го Нимбус. — Качества, от които, ако позволите да кажа, бихте могли да се възползвате. Зная, че на полето рицарите подбират облеклото си с цел да се сражават с бандити и клюкари, при каквито обстоятелства е удачно да се направят съответните промени с оглед на утилитарността.

Нимбус преценяващо огледа одеждите на Ейдриън.

— Но сега се намирате в двореца, противопоставяйки се на по-висока класа… главорези. Силната ръка и гръмкият глас не ще бъдат достатъчни. Трябва да впечатлите рицарите, които искате да сплашите; дамите, чието благоразположение искате да получите; лордовете, които желаете да впечатлите — и хората от простолюдието, които ще скандират името ви по време на съревнованието. Последната група е изключително важна, тъй като ще повиши статуса ви сред останалите.

— Опитният в битка рицар може да оцелее, но само владеещият изкуството на убеждаването печели кралската дъщеря и се оттегля в огромно имение. Най-успешните рицари получават по няколко феодални владения и в годините на своя залез по нищо не отстъпват на някой граф.

Нимбус снижи глас:

— Регент Салдур спомена, че може да сте малко нескопосан — менторът поспря за миг. — Очевидно с вас можем да се съгласим, че не съм бил подведен. Ще трябва да поработим върху маниерите ви. За момента възнамерявам да компенсирам това с одеждите. С блясъка ще заслепим всички и те няма да видят мръсотията по лицето ви.

Ейдриън посегна да докосне буза.

— Това беше метафора — уведоми го Нимбус. — Макар че сега като ви гледам, една баня няма да се отрази зле.

— Баня? Навън е такъв студ. Ти трябваше да оправиш вида ми, не да ме убиеш.

— Вероятно за вас ще бъде изненада да узнаете, че в цивилизованото общество се къпем вътре с гореща вода. Дори може да ви хареса.

Обръщайки се към момчето, Нимбус нареди:

— Ренуик, бягай да донесеш ваната, вземи и хора с кофи. Ще ни трябва четка, сапун, масла и… о, да — ножици.

Хлапето отърча и скоро се върна начело на цяла армия момчета, които носеха дървена вана. Отново изчезнаха и при следващата си поява носеха кофи с гореща вода. След напълването на ваната всички момчета излязоха. Само Ренуик остана край вратата, готов да изпълнява последващи поръчки.