Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 41

— Познавала си го?

— Да.

— Знаеш ли как е умрял?

— Убит от асасин.

— О… Някога говорил ли ти е за мен? Казвал ли е защо ми помага? — запита нервно.

— Никога не ти е казвал?

— Не. Нямах… — нов пристъп на кашлица го задави. — Нямах голяма армия, когато се срещнахме, но оттогава всичко се промени. Той ми спечели нови последователи. Почти нищо не трябваше да върша. Есрахаддон планираше всичко, той ми казваше какво да говоря. Хубаво беше. Имах повече от достатъчно храна, а хората ми отдаваха чест и ме наричаха сър. Трябваше да зная, че това е прекалено хубаво, за да продължи. Трябваше да осъзная, че той ме използва. Просто съм любопитен защо. Какво съм му сторил? — гласът му бе слаб и насечен.

— Дигън, имаш ли амулет? Малък сребърен медальон?

— Да — по-скоро имах — той замлъкна за известно време. Когато заговори, гласът му бе поукрепнал. — Майка ми ми го даде, когато напуснах дома — да ми носи късмет. Взеха ми го, когато ме затвориха тук. Защо питаш?

— Защото ти си Наследникът на Новрон. Този медальон е бил изработен от Есрахаддон преди почти хилядолетие. Били са два, един за наследника и един за неговия пазител. През поколенията те защитавали носителите си от магия и криели самоличността им. Есрахаддон ме научи на магия, с която мога да откривам къде се намират в момента. Аз му помогнах да те намери. Той се опитваше да те постави на трона.

Известно време Дигън не каза нищо.

— Ако имам пазител, къде е той? Точно сега би бил от полза.

Вълните на себененавист отново я заляха.

— Казва се Ейдриън. О, Дигън, за всичко съм виновна аз. Той не знае къде си. Двамата с Есрахаддон щяхме да те намерим и да му кажем, но аз обърках всичко. След смъртта му се опитах да те намеря сама. И се провалих.

— Е, става въпрос само за моя живот, не е нищо важно — настъпи пауза. — Ариста?

— Да?

— А за какво говореше онзи Гай? За рога? Есрахаддон отварял ли е дума за него? Ако можеш да им кажеш нещо за това, може и да не ни убият.

Ариста усети как косъмчетата по ръцете ѝ настръхват.

Това дали не е трик? Дали не работи за тях?

Слаба и изтощена, не можеше да мисли ясно. В мрака се чувстваше уязвима и объркана — точно каквото искаха те.

Дали изобщо това е Гаунт? Или са открили, че идвам и са сложили подставено лице още от самото начало? Или са разменили истинския Гаунт, докато съм спяла? Същият глас ли е?

Опита се да си спомни.

— Ариста? — провикна се отново той.

Тя отвори уста да отговори, сетне спря, осенена от друга мисъл.

— Трудно е да си спомня. Замаяна съм, опитвам се да си подредя главата. Говореше за рога в същия ден, в който срещнах сестра ти. Помня, че той ми я представи и тогава… Ох, как беше? Той каза: „Ариста, това е… това е…“ Ох, не мога да се сетя. Помогни ми, Дигън, чувствам се глупава. Как се казваше сестра ти?

Мълчание.

Ариста зачака. Напрегна слух и като че ли долови движение край килията си, но не беше сигурна.

— Дигън? — викна тя след няколко минути. — Не знаеш ли името на собствената си сестра?

— Защо искаш да знаеш как се казва? — запита Дигън. Тонът му бе по-студен.

— Просто забравих. Помислих си, че може да ми помогнеш да си припомня разговора.