Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 44

— Наясно ли сте с основните принципи на къпането? Или желаете да ви инструктирам?

Ейдриън се намръщи.

— Смятам, че ще се справя — рече, отпускайки се във водата. Ваната преля и по пода се посипа пяна. Боецът сгърчи лице. — Съжалявам.

Нимбус не каза нищо и се извърна, за да му предостави уединение.

Горещата вана бе превъзходна. Несъмнено бяха предоставили на Ейдриън вътрешна стая, защото прозорци нямаше. Имаше само легло, два дървени стола и скромна маса. Камина нямаше и в стаята беше мразовито. В краен случай можеше да подири топлината на камината във всекидневната в края на коридора, където имаше килими и дъски за шах, но въпреки студа Ейдриън предпочиташе да остане изолиран в собствената си стая. Тъй като не се бе стоплял от дни, боецът се отпусна колкото се може по-дълбоко.

— Тези ваши ли са? — попита Нимбус, забелязвайки оръжията на Ейдриън в ъгъла на стаята.

— Да. И зная, че са мръсни и захабени също като мен.

Нимбус с видима почит повдигна големия меч, все още прикачен към кожения ремък. Обръщайки го предпазливо, прокара пръсти по дръжката и петата.

— Много е стар — рече почти на себе си. — Ала ножницата е сбъркана.

— Мислех, че си царедворец. Какво разбираш от мечове?

— Ще научите, че в двора има множество оръжия. Оцеляването във вихрушката на политиката налага да прецениш правилно другия по малкото, което той разкрива.

Ейдриън сви рамене:

— Същото е и в битка.

— Дворът е битка — рече Нимбус. — Само оръжията и уменията са различни.

— И как би ме преценил?

— Регент Салдур ми каза, че произходът ви е напълно конфиденциален, а разгласяването на каквото и да било би довело до моята — не особено безболезнена — гибел. Единствено ми предостави информацията, че наскоро сте били посветен в рицарски сан. Въздържа се от коментари спрямо вашия произход. Само спомена, че ви липсва изтънченост и ми нареди да се уверя, че ще се впишете във фестивалните мероприятия.

Ейдриън не сваляше очи от наставника.

— Не отговори на въпроса.

Нимбус му се усмихна.

— Наистина искате да знаете? Не си играете с мен?

Ейдриън кимна.

Менторът се обърна към пажа.

— Ренуик?

— Да, сър?

— Донеси на сър Ейдриън чаша вино от стюарда в кухнята.

— Във всекидневната има вино, сър, там е по-близо.

Нимбус го изгледа строго.

— Искам малко уединение, Ренуик.

— О, разбирам. Веднага, сър.

— Много добре — рече Нимбус, след като момчето си отиде. Той присви устни и неколкократно ги потупа с показалец, преди да продължи. — Истината е, че вие не сте рицар. Дори не сте служили като сквайър, грум или паж. Съмнявам се, че сте прекарвали повече от няколко минути в някой замък. Но — и това е важното — наистина сте благороден.

Ейдриън спря да се разтрива.

— И какво те кара да мислиш така?

— Не знаехте къде е гардеробът, никога не сте се къпали през зимата, стиснахте ми ръката и се извинихте за разляната вода. Това със сигурност не е поведението на рицар, от малък възпитан да се смята за превъзхождащ останалите.