Читать «Тайната история» онлайн - страница 79

Работех при доктор Роланд дотолкова късно, доколкото бе допустимо, а после отивах да вечерям в Централната сграда. В някои по-щастливи вечери имаше къде да отида след това, алчно преглеждах дъската за съобщения на Анонимните алкохолици или представленията на „Бригадун“78 на местната гимназия. По-често обаче нямаше никакво съобщение, затваряха Централната сграда в седем часа и аз поемах дългия си път към дома сред сняг и тъмнина.

Студът в склада бе нещо, с което не се бях сблъсквал никога в живота си и нямаше да се сблъскам и по-късно. Предполагам, че ако имах капка здрав разум, щях да си купя електрическа печка, но само преди четири месеца бях пристигнал от едно от местата с най-топъл климат в Съединените щати и нямах и най-малка представа за съществуването на подобни пособия. Изобщо не ми дойде наум, че половината от населението на Върмонт е подложено на онова, на което всяка вечер подлагам себе си — мраз до мозъка на костите, от който ме боляха ставите и толкова безмилостен студ, че го усещах в сънищата си: плаващи ледени късове, изгубени експедиции, светлините на издирващи самолети, въртящи се над заледените върхове и аз, потъващ в черните води на Антарктика. Когато сутрин се събудех, се чувствах схванат и подут, сякаш ме бяха били. Мислех си, че причината е в това, че спя на пода. Едва по-късно разбрах, че истинската причина за болежките ми е било силното и почти непрекъснато треперене. Мускулите ми се свиваха механично, все едно задействани от електрически импулси, през цялата нощ, всяка вечер.

Звучи невероятно, но хипарят, който се казваше Лио, бе доста ядосан, че не прекарвах повече време в дялане на корубите на мандолини, в извиване на плоскости или там каквото се очакваше от мен.

— Възползваш се от мен, човече — казваше ми заплашително, когато ме засечеше. — Никой не може да прецаква Лио. Никой.

Отнякъде му бе хрумнало, че съм учил как се правят инструменти и на практика мога да върша всякакви сложни неща, въпреки че никога не бях му казвал такова нещо.

— Напротив, учил си — тросна се той, когато му казах, че не знам. — Учил си. Каза, че едно лято си живял в планините Блу ридж и си изработвал цимбали. В Кентъки.