Читать «Тайната история» онлайн - страница 72

Франсис каза, че ще се радва, ако прекарам Коледата с него в Бостън, а след това го придружа до Ню Йорк. Близнаците се обадиха на баба си във Вирджиния и тя каза, че ще й бъде приятно да прекарам у тях цялата зимна ваканция. Съществуваше обаче проблемът с парите. Трябваше да си намеря работа за месеците до започването на новия семестър. Ако исках да се върна през пролетта, ми трябваха пари, а не можех да работя кой знае колко, ако скитосвах насам-натам с Франсис. Както всяка ваканция, близнаците щяха да работят в кантората на своя чичо-адвокат, но на тях и без това им беше трудно да намерят работа за двама. Чарлс возеше чичо си Ормън, за да извърши някоя продажба на недвижима собственост или до магазина за алкохол, а Камила се мотаеше из кантората и чакаше да вдигне телефона, който никога не звънеше. Сигурен съм, че изобщо не им бе хрумнало, че се нуждая от работа — всичките ми истории за калифорнийското richesse74 се бяха оказали по-убедителни, отколкото предполагах.

— Докато сте на работа, какво ще правя аз? — питах ги с надеждата, че ще усетят накъде бия, но уви.

— Боя се, че няма кой знае какво за правене — извиняваше се Чарлс. — Можеш да четеш, да си говориш с баба ни, да си играеш с кучетата.

Изглежда единствената ми възможност бе да остана в Хампдън. Доктор Роланд беше готов да ме задържи, но на заплата, която нямаше да покрие дори сносен наем. Чарлс и Камила бяха дали под наем своите жилища, в апартамента на Франсис щеше да живее негов братовчед, доколкото знаех, квартирата на Хенри щеше да е празна, но той не ми я предложи, а аз бях твърде горд, за да го помоля. Къщата в провинцията също щеше да е празна, но се намираше на час път от Хампдън, а аз нямах кола. Тогава чух за някакво някогашно хипи — бил завършил Хампдън, а сега държал магазин за музикални инструменти в изоставен склад. Позволявал да живееш в склада без пари, ако дялаш ключове за струнните инструменти или от време на време почистиш някоя мандолина с шкурка.

Отчасти скрих истинските причини за оставането ми, защото не исках да се обременявам с ничие съжаление или презрение. Моите блестящи, но разпуснати родители не ме искаха за празниците, та бях решил да остана в Хампдън сам (не уточнявах къде), за да уча по гръцки, отхвърляйки от гордост техните мерзки предложения за финансова помощ.

Този стоицизъм, тази отдаденост към обучението и презрение към земните неща, типично в стила на Хенри, ми спечелиха възхищението на всички, особено на самия Хенри.

— Аз също не бих имал нещо против да остана тук през зимата — заяви той в една студена ноемврийска вечер, когато се прибирахме от Чарлс и Камила. Обувките ни потъваха до глезените в прогнилите листа, които покриваха пътеката. — Колежът е затворен, а магазините в града приключват в три следобед. Всичко е бяло и празно, единственият шум е звукът от вятъра. Навремето снегът достигал до стрехите на къщите, хората били като в капан и измирали от глад. Откривали ги чак на пролет.