Читать «Тайната история» онлайн - страница 65

Един ден остава особено ярък в спомените ми — прекрасна октомврийска събота, беше от последните топли дни през онази година. Предишната нощ, която бе доста студена, стояхме до късно, пиехме и разговаряхме почти до разсъмване. Събудих се към обяд, беше ми горещо и леко ми се гадеше, бях изритал завивките в краката си, а слънцето нахлуваше през прозореца. Дълго време лежах неподвижно. Слънцето се процеждаше през клепачите ми, ярко, болезнено и червено, а изпотените ми крака бяха настръхнали от жегата. Къщата под мен бе притихнала, трептяща и задушна.

Стъпалата поскърцваха под стъпките ми, докато слизах по стълбите. Домът бе тих и пуст. Най-накрая открих Франсис и Бъни на сенчестата страна на верандата. Бъни беше навлякъл тениска и бермуди. Лицето на Франсис бе покрито с бели и розови петна, седеше със затворени клепачи, които почти трептяха от болката. Той бе облякъл овехтял хавлиен халат, откраднат от хотел.

Пиеха „прери-ойстърс“67. Без да отвори очи, Франсис избута чашата си към мен.

— Ето, изпий го. Ще повърна, ако го погледна още веднъж.

Жълтъкът леко се тресеше в кървавата си баня от доматен сок и устършърски сос.

— Не го искам — казах и бутнах чашата обратно.

Той кръстоса крака и стисна носа си с палеца и показалеца.

— Изобщо не знам защо пия това нещо, никога не помага. Трябва да изпия един алка-зелцер.

Чарлс затвори вратата зад себе си с мрежа против комари и отпуснато се повлече по терасата в своя халат на червени райета.

— Имаш нужда от айскафе — каза той.

— Ти и твоите айскафета!

— Вършат работа, от мен да го знаеш. Всичко е много научно. Студените течности помагат при гадене и…

— Винаги го казваш, Чарлс, но просто не съм убеден, че е истина.

— Ще ме изслушаш ли, моля те? Сладоледът забавя храносмилането. Колата успокоява стомаха, а кофеинът премахва главоболието. Захарта освобождава енергия. Освен това кара организмът ти да усвои алкохола по-бързо. Това е идеалната храна.

— Ще ми направиш ли едно, моля? — попита Бъни.

— Върви и си го направи сам — отвърна изведнъж раздразнено Чарлс.

— Наистина — каза Франсис, — мисля, че просто имам нужда от алка-зелцер.

Хенри слезе след малко. Бе станал и се бе облякъл още при първите признаци на зората. След него вървеше Камила, зачервена и мокра след банята, златистата й несресана коса се бе накъдрила. Беше почти два следобед. Хрътката бе полегнала, дремеше, а едното й кафяво око бе полузатворено и гротескно се въртеше в орбитата си.

Нямаше алка-зелцер, та Франсис влезе и донесе джинджифилова бира, няколко чифта очила и лед. Поседяхме така известно време, а следобедът ставаше все по-светъл и горещ. Камила, която почти никога не искаше да стои на едно място и винаги искаше да прави нещо — да играе карти, да отиде на пикник или да шофира — бе отегчена и неспокойна, и изобщо не се опитваше да го скрие. Беше си взела книга, но не четеше, беше прехвърлила краката си над облегалката на стола, едната от голите й пети риташе с упорита и летаргична ритмичност плетената повърхност. Най-накрая Франсис предложи — колкото за да я развесели, толкова и за да каже нещо — да се разходим до езерото. Тя веднага се оживи. Ние с Хенри решихме да отидем с тях, защото нямаше какво друго да правим. Чарлс и Бъни бяха заспали и хъркаха в столовете си.