Читать «Тайната история» онлайн - страница 43

Чарлс се разсмя:

— Три гарвана — за всеки по един. Обзалагам се, че това бе предзнаменование.

— Поличба.

— За какво? — попитах.

— Не зная — отвърна Чарлс. — Хенри е този, който може да гадае по птиците. Той е птицегадател.

— Познава всичко римско, няма как да не знае.

Тръгнахме обратно към дома и на върха на едно възвишение видях в далечината мрачните фронтони на „Монмът хаус“. Небето беше студено и празно. Сребристата луна приличаше на бял полумесец от нокът и се носеше в мрака. Не бях свикнал с тези призрачни есенни залези, с хладината и ранно настъпващата тъмнина. Нощите се спускаха прекалено бързо и тишината, която завладяваше през нощта долината, ме изпълваше със странна и боязлива тъга. Замислих се безрадостно за „Монмът хаус“: празни коридори, стари газени лампи и ключът, който се превърта в ключалката на стаята ми.

— Ще се видим по-късно — каза Чарлс пред входа на Монмът, лицето му изглеждаше бледо на светлината от лампата на верандата.

В далечината виждах светлините в столовата на общежитието, можех да видя и тъмните силуети, които минават край прозорците.

— Беше ми приятно — избъбрах и пъхнах ръце в джобовете си. — Искате ли да вечеряте с мен?

— За съжаление, не. Трябва да се прибираме.

— Добре — отвърнах разочарован, но облекчен. — Някой друг път.

— Какво ще кажеш…? — обърна се изведнъж Камила към Чарлс.

Той сбърчи вежди.

— Хмм. Права си.

— Ела да вечеряш у дома — обърна се импулсивно Камила към мен.

— Не — отговорих бързо.

— Моля те.

— Не, благодаря. Всичко е наред.

— Я стига — любезно каза Чарлс. — Няма кой знае какво за ядене, но бихме искали да дойдеш.

Изпитах пристъп на благодарност към него. Наистина много исках да отида.

— Стига да сте убедени, че няма никакъв проблем.

— Никакъв — каза Камила. — Да вървим.

Чарлс и Камила бяха наели обзаведен апартамент на третия етаж в къща в северен Хампдън. Щом прекрачеше прага, човек се озоваваше в малка всекидневна със скосени стени и тавански прозорци. Креслата и изтърбушеният диван бяха покрити с пепелява тапицерия, износена на подлакътниците: розови мотиви на жълтокафяв фон и жълъди и дъбови листа на тъмнозелен. Навсякъде имаше опърпани, пожълтели от времето покривчици. Над камината, за която впоследствие установих, че не работи, имаше полица, където блестяха два свещника от оловен кристал и няколко потъмнели сребърни подноса.

Не мога да кажа, че мястото тънеше в безредие, но бе на ръба. Навсякъде, където бе възможно, бяха скупчени книги, масите бяха отрупани с листа, пепелници, бутилки уиски, кутии шоколадови бонбони, а чадъри и обувки задръстваха и без това тесния коридор. В стаята на Чарлс дрехите бяха пръснати по пода, а от вратата на гардероба висеше истинска паяжина от вратовръзки. Тоалетката на Камила пък бе покрита с празни чаени чаши, протекли химикалки и увехнали невени във водна чаша, а пред леглото, на пода, имаше недореден пасианс. Разположението на мястото бе странно, изпълнено с прозорци на неочаквани места, коридори, водещи наникъде и ниски врати. Трябваше да се наведа, за да вляза, а накъдето и да погледнех, изникваше някаква нова странност: стар стереоскоп, в който покритите с палми улици на призрачната Ница изчезваха в далечината с цвят на сепия, остриета от стрели в прашна кутия, еленови рога и скелет на птица.