Читать «Тайната история» онлайн - страница 36

— Как изглеждаше?

— Красива жена. Тъмна коса и сини очи като на Хенри, визонено палто, но ако ме питаш, носеше прекалено много червило и разни други труфила. Ужасно млада. Хенри е единственото й дете и тя го обожава — наведе се напред и снижи глас. — Семейството има пари, та чак с лопата да ги ринеш. Милиони, милиони. Разбира се, парите им са нови, но доларите са си долари, ако ме разбираш правилно? — той смигна. — Като стана дума, канех се да питам. Как твоят татко трупа нечестните си печалби?

— Петрол — отвърнах, отчасти беше вярно.

Бъни зяпна, а устните му оформиха малко „о“.

— Имате петролни кладенци?

— Ами, всъщност един — отвърнах скромно.

— Но добивът е добър?

— Така казват.

— Боже — каза Бъни поклащайки глава. — Златният Запад.

— На нас ни носи печалби.

— Боже. Баща ми е само някакъв противен стар директор на банка.

Колкото и странно да изглеждаше, счетох за нужно да сменя темата, тъй като се насочвахме към опасни води.

— Ако Хенри е от Сейнт Луис — попитах, — откъде толкова много акъл у него?

Въпросът бе съвсем невинен, но за моя изненада Бъни трепна и се присви.

— Хенри претърпял тежък инцидент, когато бил малко момче. Блъснала го кола или нещо подобно и едва не умрял. Няколко години не ходил на училище, имал частни учители, но дълго време не могъл да прави нищо друго освен да лежи в леглото и да чете. Предполагам, че е от ония деца, които четат неща за университета, още когато са на две години.

— Блъснат от кола?

— Мисля, че е това. Не ми хрумва какво друго може да е. Той не обича да говори за това — и снижи глас. — Знаеш ли защо разделя косата си така, че да пада над дясното му око? Защото там има белег. Почти загубил зрението си с това око и сега не вижда много добре с него. А и върви леко вдървено, сякаш куца. Въпреки че това няма никакво значение, защото е як като бик. Не знам какво е правил, сигурно е вдигал тежести или нещо такова, но си е върнал формата. Типичен Тиъдър Рузвелт, който преодолява препятствията. Трябва да му се възхищаваш затова — отново прокара ръка през косата си и кимна на сервитьора да донесе още едно питие. — Какво искам да кажа ли? Ами вземи някой като Франсис. Ако ме питаш, той е толкова умен, колкото и Хенри. Момче с потекло и купища пари. Но всичко му е поднасяно на тепсия. Мързелив е. Обича да се забавлява. След часовете не си помръдва пръста, освен за да пие като сюнгер и да ходи по купони. Колкото до Хенри — той повдигна вежда, — можеш да го спукаш от бой и пак няма да го откъснеш от старогръцкия… Благодаря, ето тук, моля — каза на сервитьора, който държеше поредното яркочервено питие на една ръка разстояние. — Не искаш ли още едно?

— Пих достатъчно.

— Хайде, друже. Аз черпя.

— Ами, още едно мартини — поръчах на сервитьора, който вече се бе обърнал. Извърна се и ме погледна.

— Благодаря — казах тихо и отместих очи от танцуващата му и изпълнена с омраза усмивка, докато не се отдалечи.

— Знаеш ли, най-много от всичко мразя фамилиарничещи педали — любезно изрече Бъни. — Ако ме питат, трябва да ги завържат и да ги изгорят на клада.