Читать «Тайната история» онлайн - страница 302

Последвалите събития бяха изкарали много неща от ума ми, но споменаването на Хенри ми напомни онова, което Чарлс ми бе казал за ФБР сутринта и породи още един въпрос, този път свързан с Хенри. Чудех се дали моментът бе подходящ да говоря още за някой от тях, когато Франсис изведнъж проговори с тон, който предполагаше лоши новини.

— Знаеш ли, днес ходих на лекар.

Изчаках го да продължи. Но не го направи.

— Защо? — накрая попитах.

— Същата история. Замаяност. Болки в гърдите. През нощта се събудих и не можех да си поема дъх. Миналата седмица се върнах в болницата и ги оставих да ми направят някакви изследвания, но нищо не показаха. Препратиха ме към този човек. Невролог.

— И?

Той неспокойно се размърда на стола.

— Не откри нищо. Нито един от тези провинциални доктори не е достатъчно добър. Джулиан ми даде името на един в Ню Йорк, същият, който излекувал шаха на Исрам от онова заболяване на кръвта. Снимката им беше по всички вестници. Джулиан каза, че бил най-добрият диагностик в страната и един от най-добрите в света. Зает е за две години напред, но Джулиан каза, че може би, ако му се обади, ще се съгласи да ме види.

Посегна за нова цигара, въпреки че последната си тлееше недокосната в пепелника.

— Така, както пушиш, нищо чудно, че се задъхваш.

— Това няма нищо общо — отвърна раздразнено, потупвайки цигарата в китката си. — Затова пък е единственото, което тези тъпи върмонтци ми повтарят. Спри да пушиш, не пий алкохол и кафе. Половината си живот пуша. Мислиш ли, че не знам как ми влияе? Но гадните спазми в гърдите не са от цигарите, нито пък от няколкото питиета. Освен това имам и други симптоми. Сърцебиене. Пищене в ушите.

— Пушенето може да оказва напълно неочакван ефект върху тялото ти.

Франсис често ми се подиграваше, когато използвах някои изрази, които смяташе за чисто калифорнийски.

— Напълно неочакван? — повтори злобно, имитирайки акцента ми: еснафски, глух и безизразен. — Наистина ли?

Погледнах как се бе прегърбил на стола — вратовръзка на точки, тесни обувки от „Бали“, лисиче, тясно лице. Ехидната му усмивка също бе лисича и бе прекалено озъбен. Беше ми дошло до гуша от него. Изправих се. Стаята бе толкова задимена, че очите ми се насълзиха.