Читать «Тайната история» онлайн - страница 281

Между близнаците все още цареше раздор. Понякога пристигаха за обяд с разлика от час един от друг. Усещах, че вината бе на Чарлс, който се държеше кисело и необщително, и напоследък пиеше малко повече, отколкото бе добре за него. Франсис твърдеше, че не знае нищо, но ми се струваше, че знаеше повече, отколкото казваше.

Не бях говорил с Хенри от погребението, дори не го бях виждал. Не се появяваше на обяд и не вдигаше телефона. В събота на обяд казах:

— Дали Хенри е добре?

— А, добре е — отвърна Камила, заета с ножа и вилицата.

— От къде знаеш?

Спря се, вилицата й увисна във въздуха, погледът й беше като светлинен лъч, внезапно насочена в лицето ми:

— Защото току-що го видях.

— Къде?

— В апартамента му. Тази сутрин — отвърна и се зае с обяда си.

— И как е той?

— Добре. Все още слаб, но добре.

До нея, подпрял брадичка на дланта си, Чарлс се мръщеше над недокоснатата храна в чинията.

* * *

Същата вечер нито един от близнаците не се появи за вечеря. Франсис бе разговорлив и в добро настроение. Току-що се бе върнал от Манчестър, натоварен с пазарски чанти и ми показваше покупките си една по една: сака, чорапи, тиранти, ризи в половин дузина различни райета, невероятно и внушително количество вратовръзки, едната от които, от лъскава, зелена коприна с ярко оранжеви точки бе подарък за мен. (Като стана дума за това, Франсис винаги бе щедър. Даваше на Чарлс и мен по цели наръчи от старите си костюми. Беше по-висок от Чарлс и по-слаб от двама ни, та трябваше да ги преправяме при един шивач в града. Все още нося много от онези костюми, на „Сулка“, „Акваскутум“, „Джийвс и Хоукс“.)

Беше накупил и книги: биография на Кортес, превод на Григорий от Тур177 и изследване на жените-убийци през Викторианската епоха, издадено от Харвард Юнивърсити Прес. Беше купил и подарък за Хенри: сборник с микенски надписи от Кносос.

Прегледах го. Книгата бе огромна. Нямаше текстове, само фотография след фотография на начупени плочки с надписи — линейно писмо В178, които съвсем точно бяха повторени в края на всяка страница. Някои от фрагментите съдържаха само по един знак.

— Това ще му хареса — казах.

— Да, мисля, че ще го хареса — отвърна Франсис. — Беше най-отегчителната книга, която успях да открия. Мислех си да му я оставя след вечеря.

— Може да дойда с теб.

Франсис запали цигара.

— Ако искаш. Няма да влизам. Просто ще му я оставя на верандата.

— А, добре тогава — казах странно облекчен.

От десет сутринта нататък прекарах целия неделен ден в кабинета на доктор Роланд. Около единадесет вечерта осъзнах, че не бях хапвал нищо през целия ден, нищо освен кафе и няколко солени бисквитки от кабинета на студентската служба. Събрах си нещата, заключих и се запътих към „Ратскелър“, за да видя дали е все още отворен.