Читать «Тайната история» онлайн - страница 263

— Моля?

Погледна през рамо.

— Надолу по коридора. След спалнята на домакините. Щях да ти кажа, ако беше попитал.

Зяпнах го.

— Откъде знаеш?

Прибра капсулата в джоба си и ме погледна с недоумение:

— Почти съм израснал в този дом. Добрата Кати взема поне шестнадесет различни вида приспивателни.

Погледнах към затворената врата на спалнята на домакините.

— Не. Не сега.

— Защо не?

— Заради бабата на Бъни. Трябва да полегне, след като хапне. Ще дойдем по-късно.

Положението долу се бе прояснило, но не много. Камила никъде не се виждаше. Отегченият и пиян Чарлс се бе свил в един ъгъл и притискаше чаша в слепоочието си, а разплаканата Марион му бръщолевеше нещо, косата й бе пристегната назад с една от онези огромни панделки, предлагани в каталога на „Талботс“. Не бях имал възможност да говоря с Чарлс, тъй като тя почти неотлъчно бе до него, откакто бяхме пристигнали. Не знам защо се бе лепнала за него толкова здраво, може би защото не говореше с Клоук, а братята на Бъни бяха или женени, или сгодени, а от останалите мъже в нейната възрастова група — братовчедите на Бъни, Хенри и аз, Брам Джързи и Руни Уин, Чарлс бе най-добре изглеждащият.

Той погледна към мен над рамото й. Не ми стискаше да се приближа и да го спася, затова погледнах встрани, но точно тогава някакъв мъник, който бягаше от своя брат, ухилен и с големи уши като дръжки на чаша, се мушна между краката ми и едва не ме събори.

Започнаха да се въртят около мен. По-малкият, ужасен и пищящ, се хвърли на пода и ме сграбчи за коленете.

— Задник — подсмъркна малкият.

Другият се спря, отстъпи една крачка назад, а в погледа му имаше нещо злобно и почти похотливо.

— Тате — изчурулика той, гласът му бе като разлян сироп. — Та-теее.

От другия край на стаята Хю Коркоран се обърна с чаша в ръка:

— Не ме карай да идвам там, Брандън.

— Ама Кори те нарече задник, та-теее.

— Ти си задник — подсмъркна малкият. — Ти, ти, ти.

Отлепих го от крака си и отидох да търся Хенри. Те с господин Коркоран бяха в кухнята, заобиколени от хора: господин Коркоран, който бе прегърнал Хенри, имаше вид сякаш бе прекалил с пиенето.

— Ние с Кати — говореше той с висок и поучителен тон, — винаги сме отваряли дома си за младите хора. Винаги е имало още едно място на масата ни. И преди да се усетим, те свикнаха да споделят проблемите си с нас. Като този младеж — каза той и разтърси Хенри. — Никога няма да забравя, когато една вечер дойде при мен след вечеря. Каза ми „Мак (всички хлапета ми викат Мак), бих искал да ми дадеш съвет за нещо, чисто по мъжки.“ „Преди да ме питаш, синко, нека ти кажа нещо. Мисля, че познавам момчетата доста добре. Самият аз съм отгледал петима. А и когато израствах имах четирима братя, тъй че може да се каже, че като цяло съм специалист по момчетата…“

Продължи да дрънка тези измислени спомени, а Хенри, блед и болен, стоически понасяше смушкванията и ударите по гърба, като добре обучено куче, което търпи юмручните удари на грубо дете. Самата история бе нелепа. В нея се разказваше за един енергичен и необичайно предприемчив млад Хенри, който иска да си купи едномоторен самолет против волята на родителите си.