Читать «Тайната история» онлайн - страница 253

Погребението бе насрочено за сряда. В понеделник сутринта открих две писма в пощенската си кутия: едното от Хенри, другото от Джулиан. Първо отворих това на Джулиан. Пощенският печат бе от Ню Йорк, а самото писмо бе написано набързо с червената химикалка, с която проверяваше съчиненията ни по гръцки.

„Скъпи Ричард,

Колко нещастен съм тази сутрин — така, както ще бъда безброй утрини за напред. Новината за смъртта на нашия приятел ме натъжи неимоверно. Не знам дали сте се опитвали да се свържете с мен, махнах се. Не се чувствах добре, съмнявам се, че ще се върна в Хампдън след погребението…

Тъжно е, като се замисля, че сряда ще бъде последният ден, в който ще сме заедно. Надявам се, че когато четеш това, си в добро здраве. То носи любов.“

В края на листа бе изписал инициалите си.

Писмото на Хенри от Кънектикът бе тромаво като шифрован текст от Западния фронт.

„Скъпи Ричард,

Надявам се, че си добре. От няколко дни съм в дома на семейство Коркоран. Чувствам, че съм далеч по-малка утеха, отколкото те, в тежката си скръб, са склонни да признаят. Въпреки това ми позволяват да им помагам, поемайки най-различни ангажименти.

Господин Коркоран ме помоли да пиша на приятелите на Бъни в училище и да ги поканя да прекарат нощта преди погребението в дома му. Разбрах, че ще ги настанят в мазето. Ако не възнамеряваш да присъстваш, обади се на госпожа Коркоран, за да я уведомиш.

Очаквам да те видя на погребението, а се надявам да се видим и по-рано.“

Под писмото нямаше подпис, само едно двустишие от „Илиада“ на гръцки. Беше от единадесета книга, в която Одисей е откъснат от приятелите си и се озовава сам на вражеска територия:

„… който е храбър, ще трябва в борбата докрай да остане“167

До Кънектикът пътувах с Франсис. Очаквах, че близнаците ще дойдат с нас, но те потеглиха ден по-рано заедно с Клоук, който за всеобща изненада бе получил лична покана от госпожа Коркоран. Мислихме, че изобщо няма да го поканят. Госпожа Коркоран дори бе отказала да говори с него, след като Скиола и Давънпорт го хванаха, когато се опитваше да се измъкне от града.

— Опитва се да излезе с чест от ситуацията — коментира Франсис.

В крайна сметка Клоук получи лична покана, а чрез Хенри бяха поканени и приятелчетата му Руни Уин и Брам Джързи.

В интерес на истината семейство Коркоран бяха поканили доста хора от Хампдън — познати от сградата, в която спеше, хора, за които не знаех, че са се познавали с Бъни. Едно момиче, Софи Диърболд, което познавах бегло от часовете по френски, щеше да пътува с Франсис и мен.

— Откъде се познават с Бъни? — попитах Франсис на път за дома й.

— Не мисля, че я е познавал, поне не много добре. Обаче като първокурсник си падаше по нея. Сигурен съм, че на Марион изобщо няма да й хареса, че са я поканили.

Страхувах се, че пътуването ще бъде доста неловко, но облекчението да си до непознат бе прекрасно. Почти се забавлявахме, радиото работеше, Софи, която имаше кафяви очи и дрезгав глас, се бе облакътила на предните седалки и си говореше с нас, а не бях виждал Франсис в добро настроение от векове.