Читать «Тайната история» онлайн - страница 252

— Не се страхувай — каза ми той. — Става дума за майка му. Безпокои се от безчестието, което синът й ще си навлече, ако го свържат с виното.

Не разбрах какво искаше да каже. Думата за „безчестие“ (ατϊμίά) означаваше и „загуба на граждански права“

— „Атимиа“ — повторих.

— Да.

— Но права имат живите, а не мъртвите.

— Οιμοι — каза Франсис и поклати глава. — О, Боже. Не. Не.

Озърна се, щракна с пръсти, а Джуди и Трейси го гледаха с интерес. Да водиш разговор на мъртъв език е много по-трудно, отколкото си мислите.

— Плъзнали са много слухове — продължи най-накрая той. — Майката скърби. Не за сина си — добави злобно, когато видя, че се каня да проговоря, — защото е зла жена. Тъжи повече за позора, сполетял дома й.

— Какъв е този позор?

— Οιυου — каза той нетърпеливо. — Φάρμακου. Опитва да намери начини, за да докаже, че тялото не съдържа вино — и тук използва много изискана и непреводима метафора: утайка в празния мех на тялото му.

— А защо, моля те, ще я е грижа?

— Защото съгражданите говорят. Позорно е, когато млад мъж умре пиян.

Беше истина, поне що се отнася до клюките. Първоначално госпожа Коркоран бе на разположение за всеки, който бе готов да я изслуша, но сега бе ядосана от неласкавата роля, която й бе отредена. Първоначалните статии, описващи я като „добре облечена“, „забележителна“, а семейството като „идеално“, отстъпиха място на подигравателни и смътно обвинителни материали от сорта на „МАМА КАЗВА: НЕ И МОЯТ СИН“. Въпреки че имаше само една жалка бирена бутилка, която да намеква за наличието на алкохол и никакви следи от наркотици, във вечерните новини психолозите говореха за проблеми в семейството, за явлението на отрицанието, като посочваха, че често склонността към пристрастяване се предава от родителя на детето. Ударът беше тежък. На отпътуване от Хампдън госпожа Коркоран премина през скупчилите се репортери, бившите й приятели, извърнала поглед и здраво стиснала зъби в съвършена, изпълнена с омраза, усмивка.

Разбира се, че не беше честно. От репортажите в новините човек би могъл да заключи, че Бъни е бил типичен представител на „злоупотребяващите с наркотици или алкохол“ или „трудни младежи“. Нямаше никакво значение, че всички, които го познаваха, включително и ние, отричаха, че Бъни е някакъв непълнолетен престъпник. Нямаше никакво значение, че аутопсията доказа, че в кръвта му има незначително съдържание на алкохол и никакви следи от наркотици. Нямаше никакво значение, че дори не бе непълнолетен. Слуховете, които кръжаха като лешояди над тялото му, най-после се бяха спуснали и впили нокти. Резултатите от аутопсията бяха оповестени в скучен абзац на задните страници на Хампдънския „Екзаминър“. В колежанския фолклор Бъни бе запомнен като залитащ непълнолетен пияница. Първокурсниците все още призовават в затъмнени стаи обвития му в бирени изпарения призрак заедно с обезглавените в автомобилната катастрофа, момичето, което било неистова почитателка на Франк Синатра и се обесило на тавана на Пътнам и останалите от фантомната гвардия Хампдънски мъртъвци.