Читать «Тайната история» онлайн - страница 23
Дона Тарт
— Знам кой си — каза ми той.
Хенри и Бъни бяха вече в кабинета. Хенри четеше книга, а Бъни се беше навел през масата и му говореше на висок тон нещо сериозно.
— … пълна безвкусица, ето какво е то, стари друже. Разочарова ме. Очаквах от теб повече
— Добро утро — каза Франсис, който ме следваше и затвори вратата.
Хенри вдигна глава, кимна, а после отново я заби в книгата си.
— Здрасти — каза Бъни, което бе последвано от едно, — здравей и на теб. Познай само — обърна се към Франсис отново. — Хенри си е купил монблан.
— Наистина ли? — каза Франсис.
Бъни кимна към чашата върху бюрото на Джулиан, в която имаше тънки черни писалки.
— Казах му да внимава или Джулиан ще си помисли, че я е откраднал.
— Той беше с мен, когато я купих — каза Хенри, без да вдига поглед от книгата си.
— Като стана дума, колко струват тези неща? — запита Бъни.
Не последва отговор.
— Хайде де. Колко? Триста бройката? — той се бе отпуснал с цялата си тежест на масата. — Помня, че казваше колко са грозни. Казваше, че никога няма да пишеш с нищо друго през живота си освен с истинска химикалка.
Тишина.
— Ще ми дадеш да му хвърля още един поглед, нали? — каза Бъни.
Хенри остави книгата, посегна към джоба на сакото си, извади писалката и я постави на масата.
— Ето.
Бъни я взе и започна да я върти из ръцете си.
— Прилича на дебелите моливи, които използвах в първи клас — каза той. — Джулиан ли те убеди да я вземеш?
— Исках писалка.
— Това не е причината, поради която си взел тази.
— Писна ми да дрънкаме за това.
— Намирам я за признак на лош вкус.
— Ти — отвърна Хенри остро, — не си човекът, който ще говори за вкус.
Последва дълго мълчание, през което Бъни се облегна назад в стола си.
— И тъй, какъв тип писалки използваме всички ние тук? — оживено попита Бъни. — Франсоа, ти, както и аз, използваме перодръжки и мастилници, нали?
— Повече или по-малко.
Бъни ме посочи, сякаш беше домакинът в някакво ток-шоу.
— А ти, как ти беше името, Робърт? Какъв тип писалки сте използвали в Калифорния?
— Използвахме химикалки — отвърнах аз.
Бъни кимна дълбокомислено.
— Един честен мъж, господа. Простички желания. Играе с открити карти. Това ми харесва.
Вратата се отвори и близнаците влязоха.
— Какво си се развикал, Бъни? — попита през смях Чарлс, докато с ритник затваряше вратата зад себе си. — Гласът ти се носи из целия коридор.
Бъни отново заразказва историята за монблана. От неудобство се заврях в ъгъла и започнах да разглеждам книгите на етажерката.
— Колко време си изучавал класиците? — попита нечий глас изпод лакътя ми. Беше Хенри, който се бе извъртял в стола си, за да ме наблюдава.
— Две години — отговорих.
— Какво си чел на старогръцки?
— Новия завет.
— Разбира се, че си чел
Знаех, че последните са силата на Хенри, така че не посмях да излъжа.
— Съвсем малко.
— А Платон?
— Да.
— Целия Платон?
— Някои неща от него.
— Но всичко, което си чел, е било в превод.
Поколебах се малко повече, отколкото трябваше. Той ме погледна невярващо:
