Читать «Тайната история» онлайн - страница 21

Слушах го, леко обиден от тона му. Да направя онова, което искаше от мен, беше равносилно на пълното ми прехвърляне от колежа Хампдън в неговата собствена малка старогръцка академия с петима на брой студенти, шестима с мен самия.

— Всичките ми часове ли ще бъдат с вас? — попитах.

— Не съвсем всички — сериозно отговори той и после се засмя, когато видя изражението на лицето ми. — Смятам, че голямото разнообразие на преподаватели е пагубно и объркващо за младия ум, така както вярвам, че е по-добре да познаваш едно литературно произведение в неговите дълбини, отколкото стотици — повърхностно. Вярно е, че съвременният свят не е съгласен с мен, но въпреки всичко Платон, както и Александър са имали само един учител.

Кимнах бавно, докато същевременно се опитвах да измисля тактичен начин, за да се измъкна от това положение, когато очите ми засякоха неговите и изведнъж си помислих: „Защо пък не?“ Бях леко замаян от силата на излъчването му, но и крайностите в предложението му също ми се сториха привлекателни. Студентите му, ако те бяха някакъв знак за неговото преподаване, бяха достатъчно импозантни и независимо от различията помежду им, всички излъчваха определена студенина, имаха жесток и рафиниран чар, който най-малко можеше да бъде наречен модерен — но имаше странното, студено излъчване на стария свят. Те бяха великолепни създания, такива очи, такива ръце, такова изражение — sic oculos, sic ille manus, sic ora ferebat17. Завиждах им, но ги намирах за привлекателни, нещо повече, колкото и да не бе естествено, това им странно качество показваше всички признаци на съзнателна култивираност. (Скоро щях да открия същото и у Джулиан, въпреки че той създаваше точно обратното впечатление — за свежест и откритост — но не става дума за спонтанност, а за едно висше изкуство, което го караше да изглежда неподправен.) Заучено или не, исках да бъда като тях. Мисълта, че тези качества са придобити, и че вероятно това е начинът да ги изградя у себе си, беше опияняваща.

Това нямаше нищо общо с Платон и бензиностанцията на баща ми.

— И всичките ми часове с вас ще бъдат на старогръцки?

— Разбира се, че не — засмя се той. — Ще изучаваме Данте, Вергилий, най-различни неща. Но не ви съветвам, след като излезете оттук, да отидете и да си купите екземпляр от „Сбогом, Колумбе“18 (книга, станала прословута с това, че се изисква в часовете по английска литература на първокурсниците), ако простите проявата ми на лошо възпитание.

Жорж Лафорг бе обезпокоен, когато му казах какво възнамерявам да направя:

— Това е сериозна работа. Предполагам съзнавате колко силно ограничени ще бъдат контактите ви с останалата част от катедрата и колежа.