Читать «Тайната история» онлайн - страница 25

— Фуриите — каза Бъни с блеснали очи, изгубени под кичурите коса.

— Точно така. И как са докарвали хората до лудост? Те буквално увеличавали звука на вътрешния монолог, подсилвали качествата, които вече били прекалено развити, карали хората да бъдат толкова много самите себе си, че повече не можели да търпят това. И как бихме могли да се отървем от този влудяващ Аз, напълно да се лишим от него? Любов? Може би; но старият Цефал чул Софокъл да казва, че дори и най-низшите измежду хората знаят какъв жесток и ужасен господар е любовта. Човекът губи себе си в името на другия, но правейки това, се заробва и бива нещастен под игото на най-капризното от всички божества. Война? Можеш да загубиш себе си в радостта от битката, отдаден на борбата за прекрасна кауза, но в наши дни няма толкова много славни каузи, за които да се бориш — засмя се той. — Въпреки че, смея да отбележа, след толкова четене на Ксенофонт и Тукидид, няма много младежи, които да познават толкова добре бойните тактики като вас. Убеден съм, че само да бяхте пожелали, можехте да се отправите в боен строй към Хампдън и сам-сами да го превземете.

— Можем да го направим този следобед, с шестима души — изсмя се Хенри.

— Как? — попитахме всички в един глас.

— Един, който да прекъсне телефонните връзки и електрозахранването, един на моста при Батънкил и един на главния път, на север. Останалите ще нападнат от юг и запад. Не сме много, но ако се разпръснем, можем да покрием всички точки за достъп — при тези думи той протегна ръката си с широко разперени пръсти — и да напреднем към центъра от всички посоки — пръстите му се свиха в юмрук. — Разбира се, ще разполагаме и с преимуществото на изненадата — завърши Хенри и аз изпитах неочаквана тръпка от студенината в гласа му.

— Колко години са изминали от намесата на боговете във войните на човеците? — засмя се Джулиан. — Очаквам Аполон, Атина и Нике да слязат и да се бият на ваша страна, „желани или не“, както делфийският оракул предрекъл на спартанците. Само си представете какви герои бихте били.

— Полубогове — прибави Франсис през смях. — Ще седим на тронове насред градския площад.

— А местните търговци ще ви принасят в жертва дарове.

— Злато. Пауни и слонова кост.

— По-скоро чедър и обикновени солени бисквитки — допълни Бъни.