Читать «Тайната история» онлайн - страница 19

— И какво точно търси в изучаването на класиците човек с такъв романтичен темперамент като вас? — попита той, сякаш щастлив от възможността да улови толкова рядка птица като мен и нетърпелив да разбере какво мисля, докато все още бях впримчен в капана на кабинета му.

— Ако под романтичен разбирате самотен и склонен към самонаблюдение, тогава смятам, че романтиците често са най-добрите познавачи на класицизма.

— Великите романтици често са провалили се изследователи на класицизма — засмя се той. — Но това е извън темата на нашия разговор, нали? Какво мислите за Хампдън? Щастлив ли сте тук?

Дадох обяснение, не толкова кратко, колкото можеше да бъде, на това защо намирах колежа задоволителен за целите си.

— Младите често намират провинцията за отегчителна — каза Джулиан. — Което не означава, че тя не е добра за тях. Доста ли сте пътували? Кажете ми какво ви привлече в това място. Мисля си, че човек на вашата възраст би бил изгубен извън града, но вероятно сте уморен от градския живот, така ли е?

Той ловко прескачаше от тема на тема, тъй умело и приятно, че неусетно свалих гарда, и в този разговор, който сякаш продължи само няколко минути, а всъщност бе далеч по-дълъг, Джулиан успя да извлече цялата информация, от която се нуждаеше. Нищо не ме наведе на мисълта, че задълбоченият му интерес се дължеше на нещо друго, освен на неимоверното удоволствие от присъствието ми, и въпреки че установих с какво облекчение разговарям на учудващо различни теми, някои доста лични и доста по-откровено, отколкото бе обичайно за мен, бях убеден, че действам по своя собствена воля. Ще ми се да можех да си спомня повече от казаното през онзи ден. Всъщност помня много от казаното от мен, но огромна част от него бе твърде глупаво, за да го извиквам в паметта си с удоволствие. Единствената тема, по която имахме различия, освен в случая, когато недоумяващо повдигна вежди при споменаването на Пикасо, което, след като го опознах, осъзнах, че е приел почти като лична обида, бе психологията, която заемаше голяма част от съзнанието ми, предвид работата ми за доктор Роланд и всичко останало.

— Наистина ли смятате — попита загрижено, — че психологията може да бъде наречена наука?

— Разбира се. Че какво друго може да е?

— Дори Платон е знаел, че произходът, условията и т.н., упражняват неизменно влияние върху индивида. Струва ми се, че думата психология е просто още едно наименование на онова, което древните наричат орис.

— Психология е ужасна дума.

— Наистина ужасна, нали? — каза той енергично, но с изражение, което показваше, че намира дори употребата й от моя страна за проява на лош вкус.

Вероятно по определен начин тя е полезно понятие, когато става дума за определен вид съзнание. Хората, които живеят край мен в провинцията, са толкова очарователни, защото животът им е дотолкова силно свързан със съдбата, че той е наистина предопределен. Но — засмя се той — боя се, че учениците ми никога не могат да ми бъдат толкова интересни, защото винаги зная какво точно ще направят.