Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 89

Гари изхърква. Сърцето ѝ пропуска удар. Изчаква.

За да стигне до куфарчето, трябва да се протегне над гърдите му. Ръката ѝ минава на сантиметри от ризата му, докато той спи. Пръстите ѝ сграбчват дръжката, той изхърква пак. Тя се обръща.

Той я гледа в очите.

Малори застива. Оглежда внимателно двете му очи.

Издиша бавно. Очите му не са отворени. Сенките са я подлъгали. Чевръсто вдига куфарчето и излиза от стаята.

Спира пред вратата на зимника и се ослушва. Откъм трапезарията не се чува движение. Вратата на зимника се отваря безшумно и бавно, но Малори не успява да избегне напълно проскърцването на пантите. Звукът ѝ се струва по-силен от друг път. Сякаш цялата къща скърца и се разтваря.

Тя влиза през процеп, достатъчен точно колкото да се промуши. Къщата пак притихва.

Бавно слиза по стълбите към пръстения под.

Нервно ѝ е; твърде дълго търси връвта за крушката. Когато я намира, стаята е обляна от яркожълта светлина. Твърде ярка. Има чувството, че може да събуди дори Черил, спяща два етажа по-горе.

Оглежда помещението и чака.

Чува само собственото си тежко дишане. Нищо друго.

Тялото я боли. Има нужда от почивка. Но точно сега единственото ѝ желание е да види какво с донесъл Гари със себе си.

Приближава се до дървената табуретка и сяда. Отваря куфарчето.

Вътре има стара четка за зъби.

Чорапи.

Тениски.

Мъжка риза. Дезодорант.

И документи. Тетрадка.

Малори поглежда към вратата на зимника. Ослушва се за стъпки. Не чува нищо. Взема тетрадката изпод дрехите му и оставя куфарчето на земята.

Тетрадката има синя корица, новичка. Краищата не са подгънати. Сякаш Гари е внимавал да я пази във възможно най-добрия ѝ вид.

Отваря я. И чете.

Почеркът е толкова спретнат, че тръпки я побиват. Педантично изваян. Човекът, комуто принадлежи, явно е вложил много страст. Гордост. Докато прелиства страниците, ѝ прави впечатление, че някои от изреченията са написани стандартно, от ляво надясно, докато други са на обратно — от дясно наляво. По-нататък в тетрадката има и такива, които започват отгоре на страницата и вървят надолу. Към края изреченията се вият спретнати, все така идеално изваяни, създават странни форми и фигури, направени от думи.

Да опознаеш тавана на човешката мисъл, е като да опознаеш цялата сила на тези същества. Що се отнася до разбирането, всеки човек приема по различен начин срещата с тях. Моят таван е различен от твоя. Много по-различен, отколкото на тези маймуни в къщата. Другите, които се оставят да бъдат пометени от пресилената истерия, приемат много по-лесно правилата, които приписваме на съществата. С други думи, тези глупаци, с детския им интелект, няма да оцелеят. Но човек като мен, да, аз вече съм доказал гледната си точка.

Малори отгръща страницата.

Що за човек е този, който трепери от страх, когато наближава краят на света? Когато братята му се избиват един друг, когато улиците на буржоазна Америка са пропити с кръв… що за човек се крие зад одеяла и превръзки за очи? Отговорът е: ПОВЕЧЕТО хора. Казано им е, че ще полудеят. И те полудяват.