Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 91

Малори застива. Олимпия е.

— Какво правиш? — пита Олимпия.

— Нищо — задъхано отговаря Малори. — Реших, че съм си забравила нещо там.

— Сънувах кошмар — казва Олимпия. Малори върви към нея, приближава се. Повежда я обратно нагоре по стълбите. Щом се качват на втория етаж, Малори поглежда куфарчето.

— Трябва да кажа на Том — обажда се тя.

— За съня ми ли?

Малори поглежда Олимпия и клати глава.

— Не. Не. Извинявай. Не.

— Малори?

— Да.

— Добре ли си?

— Олимпия. Трябва ми Том.

— Ами… той замина.

Малори гледа към долната площадка. Лампата над печката продължава да свети. Входът към хола е достатъчно осветен, така че ако някой влезе от кухнята към трапезарията, тя да може да види сянката му.

Вторачила се е упорито в полутъмната стая. Чака. Сянката. Сигурна е, че ще се появи.

Докато чака, се замисля над казаното от Олимпия.

Том замина.

Възприема къщата като една голяма кутия. Иска да излезе от тази кутия. Том и Джулс, навън, все пак са вътре в кутията. Целият свят е затворен вътре. Светът е ограничен до същия кашон, в който държат птичките пред къщата. Малори разбира, че Том търси начин да отвори капака. Търси начин да се измъкне. Но тя се чуди дали над този капак няма втори, а после и трети.

Затворени в кутия, мисли си. Завинаги.

35.

Мина седмица, откак Том и Джулс заминаха на петкилометровия поход с двете кучета. В момента Малори иска да се приберат повече от всичко на света. Иска да чуе почукване на вратата и да изпита облекчението да ги види отново. Иска да чуе какво са видели и да види какво са донесли. Иска да каже на Том какво е прочела в зимника.

Предната нощ не мигна. В тъмнината на спалнята си мислеше за тетрадката на Гари. Сега е във фоайето. Крие се, както изглежда, от другите съквартиранти.

Не може да каже на Феликс. Той би предприел нещо. Би казал нещо. Малори предпочита Том и Джулс да са тук, ако Феликс реши да говори. Феликс би имал нужда от тях.

Кой знае на какво е способен Гари. Какво е направил.

Не може да говори с Черил. Тя е кибритлия, силен характер. Лесно избухва. Ще реагира още преди Феликс.

Олимпия само би се изплашила допълнително.

С Гари не може да говори. Няма да го направи. Не и без Том.

Но въпреки смяната в курса на поведение на Дон, въпреки непредвидимите му настроения, Малори обмисля дали да не говори с него.

У Дон има една доброта, така ѝ се струва. Винаги го е усещала.

Гари от седмици е дяволчето на рамото на Дон. На Дон му трябва такъв човек в къщата. Някой, който гледа на света горе-долу през неговата призма. Но дали скептицизмът на Дон не би ѝ бил от полза в този случай? При толкова разговори с Гари, дали пък не е усетил, че нещо не е наред с новодошлия?

Гари държи куфарчето си на една ръка разстояние дори когото спи. Не се разделя с него нито за миг. Важно му е и вярва на написаното в тетрадката.

Всичко в новия свят е грубо, мисли си тя, но нищо не може да се сравни с това, което намери в тетрадката на Гари в отсъствието на Том.

Том може да отсъства задълго.

Стига.

Завинаги.

Престани.

Може да е мъртъв. Може да са ги убили на съседната улица. Човекът, когото чакаш да се прибере, може да е мъртъв от седмица, на някоя съседна ливада.