Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 88

Ако да, значи щеше да го закара при децата.

За да се прибереш, каза си (дори вътрешният ѝ глас трепереше; дори вътрешният ѝ глас звучеше все едно плаче), задължително трябва да следиш показанията на одометъра за изминатите километри.

Заопипва слепешката колата, ръцете ѝ заблъскаха необуздано таблото, удряха тавана, нацелваха прозорците.

Свали рязко превръзката от очите си.

Видя черното стъкло. Беше сама в колата.

С помощта на одометъра отброи обратно четири километра, после още шест до „Шилингам“, после петстотин метра до къщата, като се удари във всички възможни ръбове по пътя си. Движеше се с едва седем километра в час; стори ѝ се цяла вечност.

След като паркира, извади от колата всичко, което бе взела със себе си. Вътре в къщата, в безопасност зад затворената врата, отвори очи и се втурна към стаята на бебетата.

Бяха се събудили. Зачервили личица. Ревящи. Гладни.

Много по-късно лежеше будна, разтреперана на влажния кухненски под. Гледаше микрофоните и двата малки усилвателя, припомняше си звуците, надавани от Виктор.

Кучетата не са защитени. Кучетата могат да полудеят. Кучетата не са защитени.

И всеки път, щом си помислеше, че ще спре да плаче, се разридаваше отново.

34.

Малори е в спалнята на горния етаж. Късно е и в къщата е тихо. Съквартирантите спят.

Тя е насочила мислите си към куфарчето на Гари. Том ѝ заръча в негово отсъствие да се държи по-отговорно. Но това куфарче я смущава. Точно както я смущава и внезапният интерес на Дон към Гари. Точно както всичко, което Гари казва по онзи свой помпозен, изкуствен начин.

Човек не бива да си вре носа в чужди работи. В ситуация, когато хората са принудени да живеят заедно, личното пространство е много важно. Но нима това не е тяхно задължение? В отсъствието на Том, нима не зависи от нея да се увери дали има основание да се чувства така?

Малори се заслушва към коридора. В къщата не се чува движение. Излиза от банята, извръща се към стаята на Черил и различава очертанията на тялото ѝ на кревата — почива си. Надниква в стаята на Олимпия и я чува как тихичко похърква. Внимателно слиза по стълбите, като се държи за парапета. Влиза в кухнята и включва лампата над печката. Мъжди и лекичко жужи. Но се вижда достатъчно. Щом влиза в хола, я посрещат втренчените в нея очи на Виктор. Феликс е заспал на дивана. Мястото на пода, където обикновено нощува Том, е празно.

Малори излиза от кухнята и влиза в трапезарията. Приглушената светлина над печката достига достатъчно навътре, за да може тя да види тялото на Гари на пода. Спи по гръб.

Тя се замисля.

Куфарчето е опряно в стената, на една ръка разстояние от Гари.

Малори внимателно тръгва през трапезарията. Дъските изскърцват под тежестта ѝ. Спира и се вторачва в брадясалото му лице с отворена уста. Похърква лекичко, равномерно и дълбоко. Като задържа дъх, Малори прави още една крачка към него и спира. Застинала над него, го гледа съсредоточено, без да помръдне. Коленичи.