Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 79

— Според мен не става въпрос някой да е по-добре подготвен от друг — казва Гари. — По-скоро е нещо като 3D филм. В началото хората си мислят, че предметите наистина летят към тях. Вдигат ръце, за да се предпазят. Но интелигентната публика, осъзнатият зрител, е наясно, че през цялото време всички са в безопасност.

Мнението на Дон за Гари е тотално променено. Малори има чувството, че е видяла кога се е случило това.

Виж, не мисля, че тази теория е по-недостоверна от нашата, каза му веднъж Дон.

— Трудно е — казва сега Дон, — защото вече не получаваме новини.

— Именно.

Да, Дон първоначално гласува да не пускат Гари в къщата, а ето че сега е съквартирантът, който не се откъсва от Гари и води нескончаеми разговори с него. Нонстоп. Денонощно.

Скептичен е, казва си Малори. Такъв му е характерът. И му трябва човек, с когото да разговаря. Затова е цялата работа. Различен е от теб. Нима не разбираш?

Но тези мисли, в точно този им вид, не покълват в нея. Както и да ги тълкува, Гари и Дон си говорят за неща като истерия и обсъждат теорията, че съществата не могат да наранят човек, който е подготвен да ги види. Тя знае, че Дон отдавна изпитва по-голям страх от хората, отколкото от съществата. Въпреки това си затваря очите, когато вратата се отваря и затваря. Не поглежда през прозореца. Никога не е прокламирал идеята, че съществата не могат да ни наранят. Възможно ли е човек като Гари в крайна сметка да го убеди?

Малори иска да поговори с Том за това. Иска да го дръпне настрани и да го помоли да ги накара да престанат. Или поне да го убеди да отиде да поговори с тях. Може би неговите думи биха повлияли на разговора им. За да не звучат думите им толкова застрашително.

Да, тя иска да поговори с Том за Дон.

Разцепление.

С вълнение прекосява кухнята и поглежда в хола. Том и Феликс разчитат карта на пода. Измерват разстоянията според мащаба на картата. Джулс учи кучетата да изпълняват команди.

Стоп. Редом.

— Трябва да измерим средната ти крачка — казва Феликс.

— Какво планирате, момчета? — пита Малори.

Том се обръща към нея.

— Разстояния. Колко мои крачки правят един километър.

С помощта на рулетка Феликс измерва крачката на Том.

— Ако докато вървя, слушам музика — казва Том, — бих могъл да вървя в такт с нея. Така крачките, които измерваме тук, ще съвпадат максимално с крачките ми навън.

— Като танц — кима Феликс.

Малори се обръща и вижда, че Олимпия е застанала край мивката. Мие съдове. Малори отива при нея и продължава с прането. След четири месеца в къщата Олимпия е изгубила част от блясъка си. Кожата ѝ е бледа. Очите ѝ са хлътнали.