Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 80
Джош Малерман
— Разтревожена ли си? — пита я внезапно Олимпия.
— За какво?
— Дали ще успееш.
— С кое да успея?
— Да се справиш с раждането.
Малори иска да каже на Олимпия, че всичко ще бъде наред, но с мъка намира думите. Мисли си за Дон.
— Винаги съм искала бебе — казва Олимпия. — Толкова се зарадвах, когато научих. Имах чувството, че животът ми се изпълни със смисъл. Разбираш ли?
Малори не може да каже същото за себе си, но потвърждава, че разбира.
— О, Малори, кой ще изроди бебетата ни?
Малори няма отговор.
— Не виждам кой от съквартирантите…
— Том никога не го е правил!
— Не е, обаче е бил баща.
Олимпия забива поглед в ръцете си, потопени в кофата.
— Слушай — подхваща шеговито Малори, — ще се изродим една друга.
— Една друга! — усмихва се най-накрая Олимпия. — Малори, ти си невероятна!
Гари влиза в кухнята. Загребва чаша вода от кофа на плота. После втора. Малори знае, че втората е за Дон. Щом той излиза, откъм хола внезапно проехтява музика. Малори се привежда напред, за да погледне. Том държи малкия радиокасетофон на батерии. Пуснал е една от касетите на Джордж. Феликс, на длани и колене, измерва крачките на Том, който върви в такт с музиката.
— Какво правят? — пита Олимпия.
— Мисля, че са замислили нещо конкретно — отвръща Малори. — Търсят по-удачен начин за излизане навън.
Малори безшумно пристъпва до входа на трапезарията. Наднича и вижда Дон и Гари, с гръб към нея, седят на столовете край масата. Говорят си тихо.
Прекосява обратно кухнята. Още с влизането ѝ в хола Том я посреща с усмивка. Държи по един повод във всяка ръка. Кучетата си играят с поводите и размахват опашка.
Несъответствието между откритите, напредничави действия на двамата в хола и приглушените, конспиративни разговори на онези в трапезарията — това е единственото, за което мисли Малори.
Пристъпва до мивката и продължава с прането. Олимпия не спира да говори, но мисълта на Малори е другаде. Навежда се напред и успява да зърне рамото на Гари. Зад него, опрян на стената, е единственият предмет, който той донесе от външния свят. Куфарчето му.
Показа им съдържанието му, когато се появи в къщата. Дон го помоли. Но Малори успя ли да разгледа добре вещите му? Или някой друг от съквартирантите?
— И стоп! — казва Том. Малори се обръща и вижда кучетата и Том на входа на кухнята. Двете хъскита сядат. Том ги възнаграждава със сурово месо.
Малори пере. И мисли за куфарчето.
32.
Тя знаеше, че това ще се случи. И как иначе? Откакто те се върнаха с кучетата, всички признаци бяха налице. Том и Джулс ги дресираха по десет-дванайсет часа на ден. Първо в къщата, след това и в двора. Да гледат през очите на кучетата. Кутията с птиците, закачена отвън като аларма. Точно както каза Том. Птиците чуруликат, когато Гари се появи. Пеят, когато Черил ги храни. Така че е само въпрос на време, докато Том обяви, че ще използва виждащите кучета, за да се върне в новия свят.
Само че този път е по-лошо. Защото този път ще ходи по-надалеч.
