Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 81

Пет километра. Толкова е разстоянието до къщата на Том. Той иска да отиде именно там.

— Това е единственото място, в което мога да бъда сто процента сигурен — каза. — Запасил съм се с неща. Сега са ни нужни. Лейкопласт. Антисептичен спрей. Аспирин. Превръзки.

Споменаването на лекарства повдигна духа на Малори. Но отсъствието на Том, при това за толкова дълго, е твърде висока цена, за да подкрепи идеята.

— Не се тревожи — успокои я същата вечер Феликс. — Разчертали сме всичко до едно Т-образно кръстовище. Том и Джулс ще вървят в такт с песента. Една-единствена песен. Казва се „На половината път до Рая“ от някой си Тони Лайт. Ще вземат касетофона със себе си и ще я пускат отново и отново, докато следват упътванията, които сме подготвили предварително. Знаем от колко крачки се състои всяка отсечка, запознати сме с всяка част от пътя.

— Значи имате намерение да танцувате навън? — каза Гари. — Чудно.

— Не да танцуваме — троснато отвръща Том. — А да набавим помощ.

— Том — каза Черил, — упражнявайте се колкото искате, но ако крачките ви са със сантиметър по-къси, всичко ще се обърка. Ще се загубите. И тогава как, по дяволите, ще се върнете? Няма да се върнете.

— Ще се върнем.

— Не сме толкова безпомощни, дори да се загубим — добавя Джулс. — Провизиите ни трябват. Знаеш го по-добре от повечето от нас, Черил. Ти си последната, която качи провизии от зимника.

Да, този ден наближава. Но на Малори никак не ѝ се нрави идеята.

— Том — дръпна го настрани тя точно преди двамата с Джулс да тръгнат тази сутрин. — Не мисля, че къщата ще оцелее, ако не се върнете.

— Ще се върнем.

— Знам, че имате намерение да се върнете, но не мисля, че осъзнавате колко много се нуждае от вас къщата.

— Малори — рече набързо той, в момента, в който Джулс му извика, че е готов. — Къщата се нуждае от всички ни.

— Том.

— Не допускай да си изпуснеш нервите като предния път. По-добре си мисли, че веднъж вече се върнахме. Пак ще се върнем. И този път, Малори, се дръж като лидер. Помагай им, когато са уплашени.

— Том.

— Трябват ти лекарства, Малори. Стерилизиране. Моментът наближава.

Беше ясно, че Том е тръгнал по свой път, готов да рискува живота си нееднократно, в името на прогреса на живота в къщата.

Последния път се върнаха с детски обувки, напомни си тя.

И сега пак си го повтаря. Сега, когато Том и Джулс ги няма, поели на пътешествие из най-опасната територия, известна на човечеството.

Тръгнаха тази сутрин. Феликс преговори картата с тях още веднъж. Гари ги насърчи. Олимпия им даде един камък Петоски, за който твърдеше, че винаги ѝ е носил късмет. А Малори не каза нито дума. Щом входната врата се затвори за втори път след Том, Малори не го повика. Не го прегърна. Не му каза довиждане.

Сега, няколко часа след заминаването им, сърцето ѝ се къса.

Но няколкото думи, които Том ѝ каза на тръгване, действат. Без него къщата има нужда от водеща сила. Човек, който да запази спокойствие сред цялата тревожност, сред обяснимия страх.

Но е трудно. Съквартирантите не са в оптимистично настроение.